Unknown - Матю Райли Турнирът

Спрях.

- Откъде може да знаете пък това? - Учителят ми не спря, а продължи да върви. Забързах след него. -Откъде можете да го знаете? — повторих аз.

- Когато оглеждахме трупа на кардинала в тъмницата. случайно да обърна внимание на ръцете му? -попита господин Аскам.

- Да. Тлъсти, сиви и бледи, но иначе изглеждаха съвсем нормално.

- Именно. При подобна свирепа атака и най-сла-бият човек ще вдигне ръце в някакъв опит да се защити и съответно ще получи порязвания по дланите, не мислиш ли? По ръцете на кардинала обаче няма нищо. Мъртвецът не се съпротивлява. Оттук е и заключението ми.

Замълчах. Логиката му всъщност бе много силна.

- Добре - съгласих се. - Но защо му е трябвало да го наръгва толкова много пъти, щом вече е бил мъртъв?

Учителят ми ме погледна, без да спира да крачи, и каза:

- За да обърка следата. Подобно на одирането на лицето, пробожданията са заблуда, предназначена да насочи невнимателния следовател към заключението, че кардиналът е бил убит от безумния злодей. Целта е да се скрие идентичността на истинския извършител. Убиецът обаче не е знаел, че безумният злодей вече е бил затворен в тъмницата на султана.

Вече започвах да разбирам защо разплитането на мистерията представлява такава особена тръпка за

учителя ми. Наистина си мисля, че му харесваше да изправя съобразителността си срещу тази на убиеца. Той продължи с ентусиазъм:

- Ако приемем, че кардиналът е бил отровен, трябва да се запитаме как. Как е бил отровен? Помниш, че кардинал Кардоза е напуснал банкета, за да вечеря в посолството с кардинал Фарнезе. Мисля, че отровата, убила Фарнезе, е била сложена в храната му - храна, приготвена в кухните и отнесена в католическото посолство. Ето защо незабавно трябва да говоря с готвача Брунело Борджия.

Едва тогава осъзнах, че сме прекосили Втория двор и сме почти при кухните.

Учителят ми влезе забързано, мина през кълбетата пара и покрай няколко кланици, където облечени в престилки касапи изливаха вода върху дръвниците, за да отмият кръвта.

Група слуги се беше събрала в дъното на кухнята.

- О, не... - Господин Аскам ускори крачка. - Не...

Стигнахме до въпросния вход и учителят ми разблъска ужасените работници.

Замръзнахме.

Помещението беше пълно с шест големи говежди трупа, окачени на куки. Между тях, с извити под неестествени ъгли вратове, на въжета висяха и телата на Брунело Борджия и жена му Мариана.

i

Още две жертви

Един готвач, три момчета роби и две слугинчета гледаха втрещено труповете.

Вратата зад нас се затръшна с трясък. Обърнах се. Беше Латиф.

Евнухът изгледа свирепо робите и заговори на гръцки:

- Никой да не казва нито дума за това, докато султанът не бъде уведомен.

После подаде глава през вратата и извика стражи. Явно никой от нас нямаше да бъде пуснат да излезе, докато султанът не бъде информиран за положението - а това можеше да отнеме известно време, тъй като той в момента все още гледаше първата среща. Латиф явно имаше и други нареждания.

Учителят ми въздъхна и се загледа в телата на Брунело и Мариана.

- При вчерашната ни среща с Брунело не останах с впечатление да е отчаян, още повече пък склонен да отнеме собствения си живот - отбелязах аз.

- И аз си помислих същото - рече учителят ми. -Трябва ли да приемем, че поради някаква причина е отровил високопоставен кардинал, а след това в пристъп на разкаяние се е самоубил?

- Боя се, че още се опитвам да проумея какви са причините да мислите, че Брунело е отровил кардинал Фарнезе - казах аз.

Господин Аскам огледа ръцете на мъртвия готвач, после обясни, без да ме поглежда:

- Заключението, че кардиналът е бил отровен, се основава на обрива в устата му и подутия език. А че е бил отровен от Брунело... ами, смятам така поради факта, че яденето, отровило кардинал Фарнезе, е било доставено в посолството от кухните, където е било приготвено от Брунело, християнския готвач, отговарящ за ястията за видните гости с чувствителни стомаси.

- Аха...

- А ето че сега се оказва, че убиецът се е обесил - продължи господин Аскам. - Въпросът е защо му е било да прави подобно нещо?

- Добре. Защо му е било да го прави?

Господин Аскам кимна мълчаливо към китките на мъртвеца. Проследих погледа му. Върху кожата имаше червени следи от въже. Подобни белези имаше и по китките на Мариана.

- Ръцете им са били вързани, когато са ги окачили на въжето - прошепна господин Аскам. - След това са ги развързали. Готвачът и жена му изобщо не са се самоубили.