Unknown - Матю Райли Турнирът

На господин Джайлс му се падна много силен противник за първата среща. Щеше да играе срещу Талиб, възрастния библиотекар от Багдад.

Брат Раул, човекът на папата, трябваше да играе срещу брат Едуардо от Сиракуза, а на московчанина Владимир му се падна лукав дребен египтянин от Кайро. Грубият влах Драган от Брашов щеше да се изправи срещу представителя на Венеция, който не се смяташе за силен играч поне според коментарите на тези около мен.

Но най-бурно бе посрещнато името на сегашния шампион Ибрахим от Константинопол. Овациите на тълпата обаче донякъде затихнаха, когато бе обявено името на съперника му - силният млад прусак Вил-хелм от Кьонигсберг. Срещата щеше да бъде оспорвана и за двете страни.

Когато церемонията приключи, резултатите от жребия бяха изписани на дъската:

1 Рунд 2 Рунд Полуфинал Финал

1. Заман (Константинопол) \

2. Максимилиан (Виена) / \

3. Мустафа (Кайро) \ ) 1

4. Владимир (Московия) )

5. Али Хасан Рама (Медина) \ 1

6. Пабло Монтоя (Кастилия) ) \

7. Брат Едуардо (Сиракуза) \ I

8. Брат Раул (Папска държава) )

9. Гилбърт Джайлс (Англия) \

10. Талиб (Багдад) ) \

11. Драган (Влашко) \ I

12. Марко (Венеция) )

13. Назирудин (Империя на моголите) } 1

14. Лао Цъ (Хан) j \

15. Вилхелм (Кьонигсберг) 1 J

16. Ибрахим (Константинопол) 1

- Първата среща между Заман от Константинопол и Максимилиан от Виена ще започне точно след един час! - обяви садразамът. - Следобед ще се проведе още една среща. Утре ще се играят останалите шест срещи от първия рунд на две дъски, в тази зала. А сега отдайте почит на султана!

Огромната тълпа падна на колене като един. докато султанът излизаше през задния изход. След като се оттегли. всички отново станаха и започнаха да обсъждат жребия и срещите.

Мнозина от участниците заедно с антуражите им също напуснаха залата, тъй като присъствието им вече не бе необходимо. Тълпата обаче си остана - местата в Ц„Света София" бяха твърде ценни, за да се откажат с лека ръка от тях.

- Какво ще кажеш. Джайлс? - попита господин Аскам. - Искаш ли да гледаш първата среща? Или предпочиташ да се оттеглим в покоите си?

- Май ще е по-добре да свикна с настроението в залата - отвърна господин Джайлс. - Мястото е голямо, а тълпата е оживена. Освен това ми е интересно да видя как играе Заман.

-Чудесно. Аз самият с огромно удоволствие бих останал да погледам добър шах. - Той ми се усмихна и хвърли поглед към Елси. която съсредоточено изучаваше ноктите си.

После господин Аскам стана и отиде при масата пред дъската за резултатите, на която султанът беше оставил камъните. Последвах го.

Господин Аскам взе няколко от гладките камъни и ги затъркаля в ръка, като се възхищаваше на изкусната им обработка.

Застанах до него.

- Султанът разбира от изнасяне на спектакли.

- Определено - съгласи се господин Аскам, докато се вглеждаше внимателно в един от камъните, преди да го остави на мястото му. - Освен това знае как да нагласи жребия.

- Какво?

- Не реагирай външно. Бес. просто пипни този камък. На него е написано името на Заман. - Господин Аскам ми подаде камъка.

Беше топъл.

-Не реагирай-строго ми прошепна той.-Камъкът на Максимилиан от Виена също е топъл, докато камъните на Ибрахим от Константинопол и на прусака са студени, сякаш са били държани в сняг. Всички останали са с нормална температура.

Бях потресена.

- Да не искате да кажете, че жребият, изтеглен току-що пред пет хиляди души, е бил нагласен? Че султанът е знаел кои камъни да подбере?

- Не е трудно да затоплиш два камъка на огън или да ги изстудиш в сняг. За тълпата пак ще изглеждат като обикновени камъни. Подозирам, че негово величество е искал братовчед му Заман да играе в първата среща на турнира и да има слаб противник. Освен това подозирам, че не е искал Заман да се озове срещу Ибрахим. който е любимецът на народа. Не е добре двамата му местни герои да се сблъскат и вероятно затова на Ибрахим му се падна много силен съперник в лицето на прусака Вилхелм. Султанът се грижи за царствения си роднина.

Учителят ми се дръпна от масата. Поклатих глава, докато го следвах.

- Знаете ли, сър, понякога се боя, че сте по-любопитен, отколкото е благоразумно.

- Да, понякога е така - отвърна той, докато се връщахме на местата си в очакване на първата среща от турнира.

i

Първата среща

Неестествена тишина изпълни „Света София". Беше изнервящо да видиш толкова огромно пространство, пълно с толкова много зрители и в същото време така неподвижно и смълчано.