Unknown - Матю Райли Турнирът

- Какво искате да кажете? - попитах аз. - Че правото е на страната на силния ли?

- Точно това искам да кажа. И именно затова на младини се постарах да науча някои изваждащи от строя удари като онзи, който видя снощи. Именно затова съм

привърженик на майсторската стрелба с лък. Като се замисля, май няма да е зле да включа в програмата ти и малко уроци по самозащита.

- Смятате да ме учите да се бия?

- Господин Аскам! - възмутено се обади госпожа Понсонби от мястото до мен. Беше подслушвала през цялото време, при това не особено тайно. — Трябва да протестирам! Една дама, още повече принцеса, не се нуждае от подобни умения. Моля се да размислите и да се откажете от тази прибързана идея.

- Благодаря за загрижеността и за молитвите ви, госпожо Понсонби, но смятам, че това ще е добър урок за...

- Може би ще трябва да уведомя краля за това, когато се върнем - прекъсна го госпожа Понсонби.

- Ще ви бъда благодарен - искрено отвърна господин Аскам. - Винаги съм готов да чуя възгледите му за преподавателските ми методи. Дотогава решенията вземам аз, а не вие, така че се боя, че трябва да отхвърля предложението ви.

Винаги се държеше любезно с нея, въпреки вбесяващата й надутост. Едва успях да сдържа усмивката си.

Той се обърна към мен.

- Бес, може би не съм обяснил адекватно крайната цел на образованието ти. Смятам да те направя страховита. След като приключа с теб, се надявам, че ако се случи да се озовеш извън Англия само по фуста, ще можеш да живееш спокойно навсякъде в християнския свят.

Идеята за подобно образование определено ми хареса.

По обед на следващия ден господин Аскам започна новата ми програма по самозащита с въпрос.

- Добре, Бес, каква според теб е първата стратегия, която трябва да използваш в бой?

Вдигнах юмруци.

- Тази?

- Не. Грешка. Трябва да побегнеш. Ако няма кого да ударят, няма да те ударят.

Намръщих се.

- Това е страхливо! И не особено английско.

- Светът не е особено английски. Било в глупава кръчмарска свада или в морска битка, избегнатият сблъсък е най-доброто решение за всички.

- Но завчера вие не избегнахте сблъсъка.

- Завчера имах отговорност, от която не можех да избягам, и по-точно твоята безопасност. Трябваше да сложа край на онази конфронтация колкото се може по-бързо и после да изведа всички ни на безопасно място.

- А ако не мога да избягам?

- Тогава направи това. - Той вдигна дясната си ръка с вертикална длан и пръсти, насочени напред - и внезапно замахна към очите ми. Трепнах, когато пръстите му леко докоснаха лицето ми и два се опряха в клепачите ми.

Седящата наблизо госпожа Понсонби изсумтя с отвращение. Погледна съпруга си и той побърза да повтори звука.

Господин Аскам не им обърна внимание.

- Предвид възрастта ти, Бес, повечето нападатели ще са по-едри и по-силни от теб, така че ще трябва да използваш коварство вместо мускули. Изпъни пръстите си ето така и му бръкни в очите. Ослепи го. Очите на всеки човек са уязвими, дори на най-големите здравеняци. А дори здравеняците не могат да се бият слепешком. Погрижи се обаче пръстите ти да са свити, иначе ще ги нараниш при удара. А сега опитай.

Опитах и останах изненадана колко беше лесно да улуча учителя си в очите поне с един пръст или палец.

- И тъй - рече той, - какво ще направиш, след като бръкнеш в окото на противника?

- Ще го фрасна в гърлото. Както направихте вие.

- Не. Грешка. Бягаш.

- Пак ли?

- Избегнатият сблъсък е най-доброто решение за всички - повтори той, сякаш казваше някакво заклинание. - Опитваш се само да го неутрализираш за достатъчно време, та да можеш да се измъкнеш.

- А ако не е чак толкова неутрализиран?

Тогава господин Аскам ме научи да нанасям удар в гърлото, както беше направил той.

- Някои удрят в челюстта, но това е глупаво, защото да удряш кост е като да удряш стена. Ако го удариш в гърлото обаче, нападателят ти няма да може да диша, а щом не може да диша, няма да може да се бие. И тъй, какво ще направиш, след като си го фраснала в гърлото и си го задушила?

Ухилих се.

- Ще избягам.

Той се усмихна.

- Много бързо се учиш, принцесо.

1

През Влашко

След няколко дни напуснахме земите на Хабсбурги-те и навлязохме в източната половина на континента.

Пейзажът се промени бързо. Изчезнаха ръждиво-златистите есенни листа на Запада. Тук всичко бе по-тъмно. Планините бяха черни и страховити, дърветата тънки като скелети, пътищата тънеха в кал.

Езикът също се промени - в западната част на Европа общият език между чужденци беше латинският, но на изток бе категорично гръцкият. В продължение на повече от хиляда години от столицата си Константинопол императорите на Източната римска империя гледали на латинския с презрение и го смятали за груб език, който не е „свят" като гръцкия. Това не се бе променило, когато императорите били сменени от мюсюлманските султани.