Unknown - Матю Райли Турнирът

И точно когато противникът си помисляше, че играта преминава в нова фаза, господин Джайлс атакуваше с бързината на кобра. Царицата му се втурваше диа-

гонално по дъската и се озоваваше плътно до противниковия цар, защитена от верния офицер далеч отзад. „Шах и мат" - тихо заявяваше господин Джайлс.

В една таверна той направи точно този ход, с който вбеси противника си — местен копач на сол, който се смяташе за голям познавач на играта и никой в града не можеше да го победи. След като беше матиран, миньорът избута стола си назад, скочи и грубо бутна господин Джайлс назад.

Стоящият наблизо господин Аскам реагира с изненадваща бързина и подхвана господин Джайлс преди да е паднал на земята.

Миньорът се извиси над двамата - як тип с лице. покрито с мръсотия от работата под земята.

- Измама! - изръмжа той.

- Извинявам се. че ви победих, сър, но не съм мамил - кротко рече господин Джайлс.

- Ще играем отново! - викна великанът.

Господин Аскам пристъпи напред.

- Мисля, че приключихме за тази вечер. Какво ще кажете да ви черпим едно питие в знак на благодарност за добрата игра?

- А какво ще кажете да те прекърша на две, да изчукам момиченцето ти и сам да се черпя едно! -отвърна миньорът.

Неколцина от приятелите му се изкискаха застрашително.

- Това няма да се случи - каза господин Аскам съвсем спокойно.

Едрият миньор застина. Цялата таверна се смълча. Загледах тълпата, която вече проявяваше жив интерес към сблъсъка.

Миньорът изгледа учителя ми.

- Знам. че пътуваш с охрана, чужденецо, но стражите ти сега са отвън. Ще те направя на пихтия още преди да успеят да влязат.

И замахна към лицето на учителя ми така внезапно, че се смаях.

Господин Аскам обаче реагира с изумителна бързина.

Наведе се под летящия юмрук на великана, после рязко се изправи и нанесе къс, но мощен удар в гърлото на едрия мъж, точно в адамовата ябълка.

Огромният миньор се закова на място. Очите му се изцъклиха и се наляха с кръв, той се опита да си поеме дъх, сякаш се давеше. Ръцете му се вкопчиха в гърлото му и той рухна на колене.

Учителят ми застана над него, абсолютно спокоен, с немигащи очи. Миньорът беше оставен изцяло на милостта му.

- Приятелят ми игра честно, сър, и не е искал да ви обижда. Нито пък аз. Нямам желание да ви причинявам още болка. - Господин Аскам огледа таверната за някой, който би поискал да отмъсти за важния си приятел. - Но ще защитя групата си, ако ме принудите.

И побутна семейство Понсонби и мен към вратата. Господин Джайлс ни последва, като вървеше задне-шком. Елси се появи отнякъде - от някаква странична врата, предполагам; явно беше чула суматохата - и се присъедини към нас на изхода.

Господин Аскам хвърли две сребърни монети на пода пред стоящия на колене мъж.

- Желаем ви приятна вечер, а сега е време да се сбогуваме.

Напуснахме незабавно миньорското градче и се установихме на лагер в една гора далеч на изток и много по-късно вечерта. А докато се отдалечавахме от селището, погледнах ръцете на учителя ми. които държаха юздите.

Трепереха.

- Господин Аскам, не знаех, че можете да се биете толкова добре - казах на учителя си на следва-

щия ден, докато се возехме в колата. - Винаги ли сте били такъв боец?

Той поклати глава.

- Не съм никакъв боец, Бес. Ако сбиването се беше проточило, онзи миньор сигурно щеше да ме просне в безсъзнание на пода. Все пак успях да направя достатъчно, за да измъкна всички ни в безопасност, каквато и беше целта ми. - Господин Аскам се усмихна тъжно.

- Бес, въпреки големя напредък на човечеството в областта на медицината, науката, архитектурата и изкуствата, ние продължаваме да живеем в брутален свят, в който върховният арбитър си остава силата.

- А Англия? Нима тя не е страна на законите?

- възразих аз, точно както ме беше учил той. - Върховенството на закона е онова, което ни прави цивилизована страна.

Господин Аскам сподави смеха си.

- Не сме чак толкова цивилизовани.

- Но в Хартфордшър мога да се разхождам по всяка улица, без да ме е страх, че някой ще ми посегне.

- Така е. Но знаеш ли каква е причината?

- Защото законът е на власт. - Позамислих се. — Защото обикновеният англичанин знае, че е най-добре за всички да спазват закона.

- Бес, ако някой се осмели да посегне и на косъм от главата ти, баща ти ще отсече неговата глава и ще я набие на копие над Алдгейт. Твоята безопасност е гарантирана от насилието, което е на разположение на баща ти. Ако решиш да се разходиш по някоя улица на север, в град, където не те познават като дъщеря на краля, изобщо няма да си в безопасност.