Unknown - Матю Райли Летящ старт

Резултатът беше поразителен и не по-малко трагичен.

Мартинес закачи Райце, двете коли се завъртяха, но не преди третия следващ ги болид, «Дженеръл Мотърс» на Брук Питърс, да се блъсне с пълна скорост в тях. Питър и неговият навигатор катапултираха секунда преди колата им да изчезне в огнено кълбо.

И трите коли рухнаха на пътя, овъглените им останки се посипаха от двете страни на последния завой.

В този момент «Аргонавт», изоставен като вече умрял на последното място, просто мина край тях, наклони се и зави в Пето авеню, разсече черните стълбове дим, които се издигаха от останките, и прелетя над финалната линия — последната кола, която да я пресече в Състезание 1, но вече на безопасното 12-о място.

Благодарение на чистия си късмет, на това, че продължи, когато всичко изглеждаше загубено, Джейсън попадна в Състезание 2!

Ню Йорк Сити, САЩ (четвъртък)

След суперспринта «Либърти»

Веднага след края на суперспринта «Либърти» огромни таблици с класирането щръкнаха из града: над старт/финала на Пето авеню на Таймс Скуеър, на Бруклинския мост и на още стотици други места.

Таблицата с класирането в челото изглеждаше така:

Докато Джейсън се беше борил на опашката на групата, в челото се беше разиграла люта битка между Алесандро Ромба и двамата фирмени пилоти на «Рено» — Фабиан и Етиен Труво. Накрая Ромба беше успял да удържи атаките на двамата французи и вече беше спечелил 10 точки, правейки още една крачка към Златния голям шлем.

Пилотите на последните четири места, които отпаднаха, бяха маркирани в червено — елиминирани.

След следващото състезание щяха да отпаднат още четирима.

Тази нощ Джейсън си легна едновременно изтощен и развълнуван. Вярно, беше последен в таблицата с класирането, обаче хранеше големи надежди за състезанието утре — защото беше състезание на вратички — неговата и на Бъг специалност.

Докато спеше, цяла армия работници се заеха да преустрояват Ню Йорк: да издигат сводести вратички и извисяващи се прегради в подготовка на Манхатънското състезание на вратички.

Ню Йорк Сити, САЩ (Петък)

В петък утрото завари улиците на Ню Йорк Сити призрачно пусти. По широките булеварди не се виждаха коли, таксита и камиони — днес движението на превозни средства беше забранено.

По улиците бяха издигнати високи метални арки — вратички за състезания — общо 250.

Също така десетки от градските улици бяха запушени с високи временни стоманени прегради, които ги превръщаха в задънени.

Остров Манхатън беше превърнат в лабиринт.

Всяка година разположението на нюйоркските улици се променяше — три минути преди старта състезателите и навигаторите получаваха карта с разположението на всички вратички и задънени улици.

Както при всички състезания на вратички, най-отдалечената струваше 100 точки, а най-близката — 10. След като никой състезател не би могъл да премине през всички вратички в рамките на отпуснатото време, това се оказваше битка на стратегии — кой ще подбере най-подходящия маршрут.

Времевата граница на състезанието беше 3 часа.

Наказанието за по-късно пресичане на старт/финала беше жестоко: 2 точки за секунда.

Тоест ако закъснееш една минута, губиш солидните 120 точки.

Освен това Манхатънското състезание на вратички беше единствената от надпреварите във веригата «Мастърс», в която действаше правилото за финиширане «кола през финалната линия». За това състезание «пилот през финалната линия» не беше достатъчно добро правило — цялата кола трябваше да се върне и да пресече финала.

Посланието беше кристално ясно: излез, мини през колкото може повече вратички и се върни навреме.

Рано в петък сутринта Джейсън пристигна в района с боксовете на Пето авеню.

Тъй като беше нервен, спа на пресекулки и се събуди ужасно рано — в 4:30, затова реши да слезе при боксовете и да поработи върху «Аргонавт».

Докато надничаше в задната дюза, един глас зад него го накара да подскочи:

— Ооо, здравей, здравей. И това ако не е младият Джейсън!

Беше Рави Гупта, малко зловещият индиец, когото Джейсън бе срещнал в Италия и за когото по-късно беше разбрал, че е един от водещите букмейкъри.

Гупта стоеше на няколко метра от него, притиснал молитвено длани. Беше се появил изневиделица, сякаш се бе материализирал от нищото.