Unknown - Матю Райли Летящ старт

Същевременно целият маршрут беше измислен така, че да държи Джейсън в близост с боксовете за нужните смени на магнитни дискове и дозареждане с охладителна течност.

Точно когато часовникът отброи първия час от състезанието и Джейсън влезе за втори път в бокса, «Аргонавт» беше натрупал невероятните 750 точки и оглавяваше класирането!

За съжаление, тъй като го следваше навсякъде, Фабиан имаше същия брой точки и двамата си деляха водачеството.

Но в този момент Джейсън направи нещо неочаквано.

Потегли отново на юг, но този път по свръхбързия маршрут по «Франклин Делано Рузвелт». Беше се насочил към тунела «Бруклин-Батъри». И към вратичката, снасяща 100 точки, в другия му край.

Фабиан видимо се поколеба дали да го последва, но накрая реши отново да му стане опашка.

Впоследствие това се оказа много умен план — да се захванеш с тунела, докато магнитните ти двигатели са с максимална мощност, резервоарите са пълни с охладителна течност и няма какво да те разсейва.

Без да намалява, «Аргонавт» се гмурна в тунела, следван от «Марсилски ястреб».

Минута по-късно Джейсън излезе в обръщалото в другия, бруклинския край на дългия тунел и беше посрещнат от рева на събраните тълпи; зави, наклони се почти вертикално, мина на скорост през вратичката…

Бип!

… и влезе с рев в тунела, за да поеме по обратния маршрут.

Обаче докато Джейсън плячкосваше точките на южните райони, другите напредваха добре в северната част на острова.

Първи между тях бяха двамата пилоти на ВВС на САЩ: Карвър и Левицки.

Те бяха специалисти по състезания на вратички, а освен това ВВС на САЩ се гордееха със способността си да навигират всеки курс по най-резултатен начин.

Говореше се, че навигаторите на Карвър и Левицки всеки ден са тренирали по десет часа на най-съвременни симулатори за компютърна навигация, така че най-рационалното планиране на състезателния маршрут се беше превърнало едва ли не в тяхна втора природа.

Обаче, когато завърши първият час от състезанието и стана ясно, че със своите 740 точки двамата изостават с десет от Джейсън и Фабиан, тълпите и коментаторите направо полудяха.

Телевизионните коментатори с помощта на своите компютри за планиране на маршрути веднага започнаха да анализират възможните състезателни планове на Джейсън, като се основаваха на досегашния му курс.

— Ха! — възкликна един. — От старта Джейсън пое на юг, а всички останали полетяха на север. Сега се връща на север, където улиците вече не са толкова задръстени с други състезатели и по маршрута си трупа вратички с по 20 точки печалба… Току-що се прехвърли на булевард «Хенри Хъдсън» и продължава на север. Къде ли може да отива? Окей, ето, излиза компютърната оценка на неговия план… какво прави той, по дяволите?!

Същото се случваше и в останалите студия на спортните канали. Шокираните коментатори бяха видели плана на Бъг.

— Не е възможно!

— Не може да е истина!

— Вероятно има някаква грешка!

— Не, няма грешка… Мили боже, този маршрут ще го върне при старт/финала с много точки и с лекота ще спечели първото място! Господа, според състезателния план, който състави нашият компютър, Джейсън Чейсър, популярният млад пилот в Кола №55, се е насочил към Аркадата. Тръгнал е да вземе още 100 точки! И ако успее да го направи, тогава, пак според нашите изчисления, ще спечели и състезанието!

Състезателно време: 1 ч. 30 мин.

В средата на състезанието таблицата с класирането изглеждаше така:

Джейсън пилотираше добре — бързо и безкомпромисно — но Бъг беше този, който участваше в състезанието на живота си. Беше се разчуло за неговия състезателен план и всеки фен на ФЛК в Ню Йорк беше на нокти дали е възможно «Аргонавт» да направи двойния удар и да спечели състезанието?

Обаче Фабиан ги следваше неотстъпно.

А в южната част на трасето двамата пилоти от ВВС на САЩ също добре трупаха точки. Освен това всички знаеха, че Алесандро Ромба, световният шампион, буквално мрази състезания с вратички — той щеше да е доволен, ако успее да запази петото си място.

На други места се случваха други неща.

Когато състезанието навлезе в последния си час, пилотите започнаха да изпадат в отчаяние, което ги караше да поемат по-големи рискове, да взимат завоите по-безразсъдно — ако два летящи болида стигнат до едно и също кръстовище от различни посоки, можеше да стане катастрофа.