Французинът му се усмихна, изобрази с ръка пистолет — и усмивката му изчезна, когато дръпна спусъка.
Докато Джеймс и останалите бяха на парада по Пето авеню, «Аргонавт» — малкият храбър «Аргонавт» — беше в бокса на отбор «Ломбарди» на Шесто авеню за основен ремонт.
Умберто Ломбарди не можеше да предостави на Джейсън фабрично нов болид за сериите Мастърс, но както беше направил в Италия, можеше поне малко да обнови «Аргонавт»: нови дюзи за сгъстен въздух, нов заден спойлер и комплекти от най-добрите магнитни двигатели, които можеха да се купят с пари — «Ферари ХП-7».
«Аргонавт» вече не беше смесица от напълно различни части — сега, поне отвътре, представляваше цялост.
Отвън обаче хората на Ломбарди не пипнаха нищо.
Единственото, което Ломбарди ги накара да направят, беше да пребоядисат болида и да го полират. Не в цветовете на отбор «Ломбарди», а в неговите собствени: синьо, сребристо и бяло.
Следобед, когато Джейсън, Бъг и Сали се върнаха от парада и изкараха «Аргонавт» от бокса, той направо блестеше.
И беше готов за състезанията.
Джейсън и неговият отбор не отидоха на никоя от официалните прояви — вечери, спонсорски сбирки, коктейли.
След като в Италия бяха видели колко са кухи, бяха решили да не си губят времето с тях.
Останаха на официалната тренировъчна писта на Лонг Айланд Саунд и изпробваха преработения «Аргонавт» с различни скорости — а привечер се върнаха в къщата на братовчедите на Джеймс в Ню Джърси.
Чейсърови, кланът Макдъф, Ериъл Пайпър и Скот Сиракюз седяха около масата и обсъждаха различни тактики.
— Важното е системата на елиминациите — обясни Сиракюз. — И в четирите състезания се използва едно и също генерално класиране. Както в спортното училище получаваш 10 точки за победа и 1, ако се класираш на 10-о място, а ако не завършиш — нула точки. В края на всяко състезание класиралите се на последните четири места се елиминират. В Състезание 1 се надпреварват 16 състезатели; в Състезание 2 вече са 12; в Състезание 3 — 8, а в последното, Състезание 4, само 4.
— Затова първото състезание е просто — продължи той. — Ако пресечеш финала сред последните четирима, си аут. Ако оцелееш в първото надбягване, елиминирането зависи от точките на всеки в следващите състезания.
— Не забравяйте принципа на Бредбъри — обади се Хенри Чейсър, който както винаги играеше ролята на експерт пред телевизора. И намигна.
— Да, татко — въздъхна Джейсън и поклати глава.
— Вижте! — извика едни от братовчедите му пред телевизора. — Може да се залага на Джейсън!
Всички се обърнаха и загледаха спортните новини, където в момента се съобщаваше за курсовете на залагане за отделните участници в Мастърс. Представител на най-голямата компания за интернет залагания «Интербет» обобщаваше курсовете.
Джейсън беше класиран като аутсайдер, който все пак може да спечели Мастърс — шансовете му бяха определени като 1500 към 1.
Обаче не това изненада Джейсън, а броят различни възможности, които се предоставяха на разпаления комарджия да си профука парите:
— можеше да заложи на Джейсън, че ще оцелее в Състезание 1 (100 към 1)
— че ще стигне до Състезание 4 (575 към 1)
Обаче имаше и по-сложни залагания:
Джейсън да се класира в челната тройка.
Джейсън да се класира в челната петица.
Джейсън да се класира сред първите трима във всяко състезание (разбира се, шансовете в Състезание 1 бяха по-малки, отколкото, да речем, в Състезание 3, след като трябваше да избегне елиминациите, за да се добере до него).
Джейсън да се класира сред първите петима във всяко състезание.
Беше малко объркан от цялата тази работа. Винаги си беше падал по надпреварата, но никога не се беше интересувал от залаганията.
— Хъм, аз не съм много по хазарта — замислено каза Марта Чейсър, — но смятам да заложа някой долар на теб, че ще спечелиш Големия шлем. Тогава ще мога да си купя модерна шевна машина. Да.
Вечерята свърши и Джейсън и Бъг се прибраха в стаята си, за да спят. Искаха да се наспят както трябва преди утрешното състезание.
Обаче, преди да си легне на Джейсън му хрумна нещо и той влезе в интернет, за да го провери… Искаше да разбере какви са били коефициентите за него в Италия.
«Хъм», каза си, вторачен в екрана, преди да спре лаптопа.
В този момент влязоха родителите им, пожелаха им лека нощ, угасиха лампата и излязоха.
Джейсън лежа дълго в мрака — дълго след като Бъг беше заспал, — вторачен в тавана. После се обърна на другата страна и затвори очи.
Читать дальше