Unknown - Матю Райли Летящ старт

Всички се обърнаха…

… и видяха добре облечен мъж, застанал до Ломбарди. Беше по-млад от него, на четирийсетина, американец, със съвършено пригладени коси. На костюма му сякаш беше написано: «Аз съм богат!».

Това беше една от най-известните личности в света на ФЛК.

Антъни Нелсън, шеф на фирмения отбор на «Локхийд-Мартин».

— Аз разполагам с резервна кола — многозначително продължи той. — Моят отбор беше готов да участва в Мастърс с трима пилоти, но за съжаление нашият пръв избор — той погледна към бокса на Зейвиър — не издържа изпита на Чалънджър. Но ти, Чейсър, го издържа. Заради това за отбор «Локхийд-Мартин» ще е чест, ако се състезаваш от наше име.

Медийната тълпа замръзна. Всички бяха впили поглед в Джейсън.

Джейсън също гледаше над тълпата репортери и оператори. Гледаше нетърпеливите им лица — нетърпеливи за нова история.

След това погледна Нелсън и Ломбарди — и пред очите му се откри парад на контрастите. Единият слаб и дребен, другият — едър и шумен. Единият предлагаше болид последна дума на техниката. Другият нямаше нищо, освен лиценз от Международната асоциация на ФЛК.

Единият беше ял с него мазни пилешки бургери. Другият очевидно от години не беше ял нещо толкова вредно.

Джейсън си пое дълбоко дъх.

— Смятам да се състезавам за отбор «Ломбарди».

Медиите направо се взривиха. Заваляха въпроси, засвяткаха светкавици и прожектори, обаче на Джейсън вече не му пукаше.

Без да им обръща внимание, той се прибра в бокса, като по такъв начин сложи край на пресконференцията.

Огледа отбора си: дребничкия Бъг, усмихнатата Сали Макдъф, сериозния Скот Сиракюз.

— Е — каза им, — аз самият още не мога да повярвам. Обаче след два дни ще се състезаваме в Ню Йорк Мастърс.

След като получи поредната сензация, тълпата от медийни представители си тръгна. Джейсън остана сам в бокса.

В отсрещния бокс видя Зейвиър — също сам, събираше си багажа.

По някаква причина, която сам не можеше да обясни, Джейсън отиде при него.

— Зейвиър, добре се състезава днес.

Зейвиър се направи, че не го забелязва, и продължи да прибира нещата си.

— Е, щом не искаш да говориш с мен… — каза Джейсън и се обърна да си върви.

— Според всички аз съм по-добър пилот от теб — каза Зейвиър зад гърба му.

Джейсън се обърна и го погледна.

Зейвиър го гледаше гневно, погледът му беше леден.

— Беше очевидно през цялата година. Моята средна скорост е по-добра. Завоите. Надминаването. Моят екип. Във всичко съм по-добър от теб. Точно затова не мога да разбера как ме победи днес! Аз трябваше да участвам в Мастърс.

Джейсън също го гледаше втренчено.

— Зейвиър, знаеш ли защо те победих днес?

— Защо?

— Заради всичко, което каза току-що. Да, ти си по-добър от мен. Може би имаш повече талант от мен. Обаче аз работя по-упорито от теб! Затова спечелих. И затова ти се страхуваше от мен през цялата година. Затова изпрати Дидо да ми отвлича вниманието и да събира информация за мен. Затова, принц Зейвиър, ако някога пак се срещнем на пистата, аз пак ще те победя . Желая ти всичко хубаво.

Обърна се и си тръгна.

Ню Йорк Сити (сряда)

Денят на парада

Летящите платформи с шестнайсетимата пилоти, които щяха да участват в Мастърс, се рееха ниско над Пето авеню.

Целият Ню Йорк се беше изсипал тук, за да ги види. По градските улици се бяха струпали може би десет милиона души и махаха с флагчета. Гирлянди падаха от високите етажи на небостъргачите и се смесваха с несекващия дъжд от конфети.

Джейсън, Сали и Бъг стояха на огромната платформа от папиемаше — изработена с формата и цветовете на «Аргонавт» — и махаха на приветстващите ги тълпи.

На другите платформи имаше познати лица.

Алесандро Ромба.

Ла Бомба Ромба. Настоящият световен шампион и тази година победител в Сидни, Лондон и Италия. Ако тази седмица спечелеше Мастърс, щеше да се превърне в първия състезател, печелил Златния голям шлем — всички четири състезания от Големия шлем през една и съща година.

На друга платформа беше Фабиан.

Злокобният французин, когото Джейсън беше унижил в показното състезание в Италия.

Етиен Труво — не по-малко злият съотборник на Фабиан. Човекът, който толкова безмилостно беше откъснал крилото на Джейсън в Италия.

Двамата пилоти от американските ВВС — Ангъс Карвър и Дуейн Левицки. Тълпата ги посрещаше и изпращаше с шумни викове и ръкопляскания.

В един момент по време на парада погледите на Джейсън и Фабиан се срещнаха.