Unknown - Матю Райли Летящ старт

«Трябва да спечелиш! Второто място днес не е решение.»

Бъг сякаш прочете мислите му и го каза гласно.

— Трийсет и девет процента — повтори Джейсън. — Можем да се справим.

Бъг обаче се съмняваше.

Сали, която слушаше по отворения канал, се намеси:

— Джейсън, хич не си и помисляй. Не и този път.

— Те няма да го очакват — възрази той.

— Джейсън, в тренировъчното състезание с Уонг и Уошингтън не проработи. Нали помниш статистиката, която изнесе Сиракюз. Пропускането на последния питстоп е довело до победа в 0,005 от случаите.

В този миг Бъг му припомни друга от мъдростите на Скот Сиракюз: «Да се греши, е човешко, да повтаряш грешката е глупаво».

Джейсън присви очи.

— Ще го направим!

И когато трите коли начело в класирането свиха в питлейна, за пълна изненада на тълпите «Аргонавт» профуча край отклонението и се стрелна по старт/финалната права, опитвайки се да увеличи колкото може повече дистанцията от останалите участници, преди да са изскочили от боксовете и да го погнат като побесняла глутница.

Джейсън стигна до входния тунел на прекия път и се стрелна вътре. И воден от фотографската памет на Бъг, който беше запаметил предишното им минаване през изоставената мина, пое по същия път.

Излязоха от другата страна, Джейсън взе малко по-широк завой и задницата му докосна външния край на размагнетизиращата ивица. Равнището на мощността в магнитните дискове падна с 3%.

— Джейсън, другите вече се на питлейна и се насочват към трасето! — предупреди го Сали. — Сега ще те погнат!

«Аргонавт» се стрелна по пистата.

Джейсън се съсредоточи напълно върху пилотирането. Другите три автомобила започнаха да скъсяват дистанцията — носеха се по трасето с нови магнитни дискове. Обаче Уошингтън и Кришна нямаха смелостта да последват Зейвиър в лабиринта на прекия път и завиха надясно по обичайния по-дълъг маршрут. С което на практика се изключиха от финалното преследване.

Зейвиър обаче смело се гмурна в тунела и продължи да топи преднината на «Аргонавт».

От другата страна на трасето Джейсън отново закачи «дяволските фенери», докато взимаше острия завой около планината Крейдъл — беше само леко докосване, но въпреки това в същия миг магнитометърът му падна с още 3%.

«Острие на скоростта» продължи да наваксва. На правите Джейсън го виждаше в страничните си огледала как лети към него.

Равнище на мощността: 18%.

«Аргонавт» стигна до острите завои близо до боксовете и въпреки че Джейсън се опита да ги вземе много внимателно, за негов ужас на почти обратния десен завой преди старт/финала отново закачи «дяволския фенер» и равнището на мощността му изведнъж се срути до 15%.

Джейсън знаеше какво означава това.

Оставаше още само една обиколка, но при непрекъснато намаляваща мощност и преследван от безскрупулен противник, той имаше само един шанс: да пилотира без грешки.

Обиколка 20 (от 20)

«Аргонавт» се стрелна наляво в широк завой към прекия път преди провлака. Започваше последната обиколка.

Тълпите по трибуните бяха наскачали от местата си. Хенри Чейсър остана седнал, притиснал устата си с ръка. Марта Чейсър до него изглеждаше съвсем доволна и навела глава, спокойно плетеше.

«Аргонавт» влетя във входния тунел на лабиринта за последен път.

«Острие на скоростта» също се плъзна наляво, насочи се към провлака и започна последната обиколка.

«Аргонавт» се стрелна нагоре по крайбрежието.

«Острие на скоростта» влетя в прекия път.

«Аргонавт» описваше осморки между горните острови.

«Острие на скоростта» полетя с рев покрай брега.

При планина Крейдъл Джейсън намали драматично, за да вземе завоя, който в предната обиколка му беше струвал 3% мощност. Сега «Аргонавт» се плъзгаше в завоя като човек, който се опитва да бърза по лед, следвайки трасето като костенурка с 450 км/ч.

«Острие на скоростта» се носеше с 600 км/ч и увеличаваше бързината си.

След като Джейсън мина половината завои, равнището на мощността в магнитните дискове беше паднало на 7,5%. Само колкото да стигне до финала — стига да не докосне някой «дяволски фенер».

Надолу по дивото крайбрежие на Тасмания — сега «Острие на скоростта» се виждаше ясно в огледалата му и създаваше усещането, че се извисява над него.

Колата на Зейвиър се движеше сигурно и безопасно и непрекъснато увеличаваше скоростта. «Аргонавт» се плъзгаше и поднасяше, куцаше към старт/финала.

Всеки можеше да разбере до какво ще доведе това.