Unknown - Матю Райли Летящ старт

Енергията на състезанието беше направо яростна.

В Обиколка 11 Джейсън още участваше.

След като на косъм избягна сблъсъка между три коли в Обиколка 2, той не изоставаше от рано поелите водачеството Зейвиър, Варишна Кришна (талантлив млад пилот от Индия) и Айзая Уошингтън и сега, след повече от четири часа състезание, се намираше на доброто 4-то място в класирането.

Размагнетизиращите ивици предизвикваха хаос — ако вземеш по-широк завой, се озоваваш върху някоя и магнитните двигатели се изтощават пред очите ти.

Причина за голямата катастрофа в Обиколка 2 отново бяха «дяволските фенери» и неколцина от състезателите отпаднаха.

Вината беше на Барнаби Бейкър.

Беше се плъзнал над размагнетизиращата ивица, докато се опитваше да вземе острия завой близо до боксовете. Беше останал над размагнетизиращите лампи повече от пет секунди — това беше достатъчно и шестте му магнитни диска да паднат. Изгубил контрол над колата, той се плъзна обратно на пистата, като забърса още двама състезатели, между които и Ериъл Пайпър, и сложи край на участието им.

Ериъл беше адски ядосана.

Джейсън чувстваше, че се справя много добре с дяволските фенери — не чак съвършено, но много добре. Във всяка обиколка се плъзгаше за малко над няколко от ивиците и губеше мощност. Обаче ако се съдеше от съвпадението на плановете за отбиване в питстоповете, никой от останалите състезатели не се справяше по-добре.

А най-важното беше, че никой от участниците в ендурото не се беше опитал да се възползва от прекия път.

Водачите завършиха Обиколка 11 и групово се отправиха към боксовете. Джейсън също.

Плъзна се в своя питстоп и Тарантула започна да се спуска върху «Аргонавт»: стискаше в ръцете си магнитни дискове и маркучи за охладителна течност.

Задъханият Джейсън отпи няколко глътки енергийна напитка. Досега отбиванията в боксовете бяха минавали добре. Магнитните им дискове и компютърните системи изглеждаха наред…

Изведнъж Тарантула замръзна.

— Неее! — изрева Джейсън.

Сали Макдъф се хвърли към конзолата на сервизния робот, затрака по клавиатурата и изкрещя:

— Системата отново заби! По дяволите! Трябва да рестартирам.

Пръстите ѝ бягаха шеметно по клавиатурата.

Джейсън рязко се извърна…

… и видя как първо Кришна, след това Уошингтън и накрая Зейвиър излитат от питовете един след друг и отново се включват в състезанието.

— Хайде, Сали, хайде!

— Още секунда! — извика тя. — Още само секунда…

— По дяволите!

Секундите отлитаха — и всяка забиваше по пирон в ковчега на Джейсън.

10 секунди…

15…

20…

— Готово! — изликува Сали.

Тарантула завърши работата си и се вдигна нагоре под тавана на бокса, а Сали се провикна истерично:

— Давай, давай!

Джейсън натисна педала до ламарината и «Аргонавт» с рев се върна на трасето…

… където беше посрещнат от изненадваща гледка.

Веднага след изхода от боксовете Джейсън видя Кола №1 — черният «Локхийд» на принц Зейвиър, «Острие на скоростта», се беше завъртял в центъра на пистата. Зейвиър размахваше юмруци към една оранжева кола, която се беше блъснала в близките дървета.

Джейсън веднага разбра какво се е случило.

Докато Зейвиър бе излизал от питлейна, злополучният пилот на оранжевия болид — вечният последен Брент Хърст — се бе носил насам без ни най-малка представа, че Зейвиър излиза от боксовете. В резултат се бяха разминали на косъм. «Острие на скоростта» се беше завъртял, а Хърст беше пропуснал следващия завой, минал беше над дяволските фенери и се бе плъзнал безконтролно към дърветата.

Зейвиър успя да даде газ и двамата с Джейсън се върнаха в играта почти едновременно. Изоставаха с 20 секунди от водачите, като «Острие на скоростта» изпреварваше «Аргонавт» със съвсем малко.

Колкото и да се опитваше, през следващите три обиколки, Джейсън не успя да стопи преднината на водачите.

Последва още едно отбиване в боксовете, но след като повече или по-малко всички спираха по едно и също време, разликата във времето на двамата водачи — Кришна и Уошингтън — и останалите от групата, водени от Джейсън и Зейвиър, си остана непроменена — 20 секунди.

Едва след като завърши Обиколка 14, Джейсън получи просветление.

Обиколките бяха на път да свършат!

Оставаха още шест, повечето състезатели планираха още един питстоп, а той въобще не наваксваше.

Беше ужасно. С тази огромна разлика от 20 секунди никога не можеше да спечели. А трябваше!