Unknown - Матю Райли Летящ старт

«Острие на скоростта» щеше да настигне «Аргонавт» точно преди края.

Равнище на мощност в дисковете: 3%.

— Хайде… — викна Джейсън. — Давай…

Черният «Локхийд» на принц Зейвиър вече изпълваше огледалата на «Аргонавт».

«Аргонавт» взе левия завой в залива Сторм с жалките 325 км/ч. Червените светлини на «дяволските фенери» се стрелкаха от двете му страни.

Част от секундата по-късно «Острие на скоростта» взе същия завой с 450 км/ч.

«Аргонавт» прелетя край боксовете и намали до пълзене, за да вземе първия остър десен завой.

«Острие на скоростта» се стрелна в същия завой. Двете коли бяха почти на една линия.

Равнище на мощността в магнитните дискове: 1%.

Джейсън зави наляво — последният остър завой в състезанието — и точно в този миг «Острие на скоростта» се залепи до задния му стабилизатор.

И понеже това беше последният завой в състезанието, остър десен, Зейвиър реши да нанесе своя удар и да надмине Джейсън от външната страна !

Двете коли влязоха в завоя страна до страна .

Хенри Чейсър скочи на крака.

Сали Макдъф започна да се моли пред монитора си.

Тълпите по трибуните също се изправиха.

Двата летящи болида — бяло-сребристосинята Кола 55 и черната Кола 1 — изскочиха от последния завой, стрелнаха се по финалната права и в екстаза на скоростта пресякоха финала едновременно.

Обиколка 20 (от 20)

За невъоръженото око изглеждаше сякаш двете коли пресякоха финала едновременно. Обаче по-късно официалната лазерна дигитална снимка от финала на Състезание 25 показа, че след осем часа състезание, след 20 обиколки яростно съперничество, Кола №1, «Острие на бръснача», пилотирана от Зонора, З., която се движеше с 365 километра в час и ускоряваше, е пресякла финиша 4,2 см след Кола №55, «Аргонавт», управлявана от Чейсър, Дж., която се движеше с 320 километра в час.

След съвършената обиколка на смелия млад пилот Чейсър «Аргонавт» се беше класирал за Спонсорския турнир, изпреварвайки съперника си с една боя.

Четвърта част Турнирът

Грилът «При Чуука»

Хобарт, Тасмания

Бъг отвори кутийката кола, запръска във въздуха като триумфиращ професионален състезател на почетната стълбичка с шампанско и запищя от наслада.

До него Джейсън и Хенри Чейсър викнаха радостно, вдигнали ръце във въздуха.

Беше вторник вечер и семейство Чейсър празнуваха победата на отбор «Аргонавт» в Състезание 25 и свързаната с това квалификация за Спонсорския турнир идната събота.

Семейната традиция повеляваше, че изборът е на победителя — члена на семейството (или членовете), който щеше да бъде почетен, трябваше да избере заведението. Бъг веднага беше избрал своя най-любим ресторант на света — грила «При Чуука».

Затова цялото семейство плюс Сали Макдъф, която така или иначе вече беше почетна Чейсър, седяха около обикновена пластмасова маса, отрупана с опаковки от пилешки бургери, лучени търкалца, пържени картофки и кутийки кола. Всички се смееха и разказваха любимите си мигове от изправилото ги на нокти състезание.

Е, не съвсем.

В един момент по време на вечерята Джейсън забеляза, че майка му не участва във веселбата: седеше вперила очи в нищото и потънала в мисли.

— Мамо, какво ти е? — попита той.

Тя се обърна стреснато, сякаш събудена от сън, и бързо се усмихна.

— Нищо, скъпи. Радвам се за вас, момчета.

Джейсън се чувстваше като пъпа на света, след като бе пропуснал последното отбиване в боксовете, финиширал беше едва ли не ходом, но бе победил принц Зейвиър. Спомените му за този следобед бяха неясни образи.

Спомняше си как се върна в питстопа след състезанието. Тържествуващата Сали го измъкна от кабината, с Бъг си направиха «дай ми пет», докато стояха на почетната стълбичка с дънкови гащеризони и каубойски ботуши. Гледаха как на огромното табло с общото класиране към отбора на «Аргонавт» се добавят 10-те точки за спечеленото състезание, което ги изкачи на 12-о място.

Спомняше си и как Скот Сиракюз дойде при него след награждаването и се вгледа внимателно в очите му.

— Господин Чейсър, ти отново пропусна последното влизане в боксовете.

— Да, господине, точно така.

— Значи реши да не се вслушаш в съвета ми?

— Не, господине. Реших да се вслушам в нещо друго, което казахте за грешките преди време, когато се упражнявахме да влизаме в питовете и аз все минавах през линията.

Сиракюз се смръщи.

— И какъв е бил моят съвет?

— Казахте да не крия грешките си, а да се уча от тях. Затова реших да се поуча от последната си грешка — миналия път, когато пропуснах последния питстоп. Този път обаче всичко беше наред.