— Чудесно — продължи Сиракюз. — Днес е понеделник, а в сряда ще участвате в първото състезание за годината. Както във всички състезания тук в училището, точки ще получат първите десет коли по низходяща скала: 10 точки за победителя надолу до 1 за десетия. Тези точки ще бъдат събирани за генералното класиране в училищния шампионат. През годината ви тук ще участвате във всяко възможно състезание с летящи болиди: елиминиране и ендуро. Състезанието в сряда е традиционното за откриване на сезона: Суперспринт 30-2-1: Последният отпада. Трийсет обиколки, но при всяка втора обиколка колата на последно място се отстранява от трасето. Състезанието е бързо, яростно и безмилостно за състезателите, които изостават. В Последния отпада няма изненадващи завръщания и щастливи обрати.
Огледа ги внимателно. Очите му пламтяха.
— Познавам много учители, които оставят учениците си да се подготвят сравнително спокойно за това състезание. Да го използват като начин да опитат водата, да изтръскат ръждата и да придобият усещане за мястото и състезанията. Не гледам по този начин на Състезание №1. Смятам го за състезание, което трябва да се проведе и, дай боже, да се спечели.
— Освен това не вярвам в пилеенето на скъпоценното време за обучение. Затова ще ви дам два часа да прегледате и подготвите колите си, да се уверите, че са пристигнали здрави. А на онези, които не са се срещали досега, да се запознаят — продължи той. — Ще започнем с официална лекция след два часа в 16:00. В стая 17 първо ще се занимаем с електромагнитна физика. Уредил съм професор Кингстън, началникът на катедрата по физика, да ви изнесе специална лекция. След лекцията имате два часа практика в питстопа, започват в 17:30. Вечерята е от 19:00, но винаги може да се нахраните и малко по-късно. Що се отнася до утре сутринта, ще имаме час по състезателна тактика. Очаквам да сте прочели от 1 до 35 страница «Спортен ум» на Тейлър и «Правила на състезанията във ФЛК». Литературата ще откриете на компютрите в стаите ви. Ще направим препитване. Някакви въпроси?
Деветимата ученици го гледаха в безмълвен потрес.
— Не? Чудесно. Значи ще се видим след два часа в стая 17 за лекцията по физика.
* * *
Сали Макдъф бавно обиколи «Аргонавт». Мръщеше се.
Огледа завършващия му с гърбица фюзелаж, докосна гърловините за охладителна течност.
— Хъм.
След това легна върху сервизната скара на колелца и се пъхна под болида.
Джейсън и Бъг стояха и гледаха.
— Хъм — чу се гласът на Сали изпод колата.
А после тя се измъкна, седна, подпря брадичката си с юмрук и се замисли дълбоко, като от време на време плъзгаше поглед по блестящата синьо-бяла сребриста летяща кола.
— Това е боклук — заяви накрая. — Чисто и просто скърпен от вехтории абсолютен боклук. Малко буболече, не мога да си представя, че умно момче като теб ще лети насам-натам с това нещо. За него — кимна към Джейсън — бих повярвала, но за теб — не.
Бъг се усмихна. Сали Макдъф му харесваше.
Но тя още не беше свършила.
— По дяволите, това нещо е направено от чарковете на поне девет различни марки. Искам да кажа, че схващам защо лети бързо, но сто на сто е дяволски нестабилен: по долната част на фюзелажа са подредени шестте обичайни магнитни диска, обаче са смесица от три различни марки. За твой късмет тук няма защо да се тревожиш за това. Училището ни предоставя магнитни дискове. Второ: насочващата призма «Момо» е супер качество, но като всички хубави работи призмите «Момо» бързо се износват. В тази е останал живот само за няколко състезания. Леле, а какво си направил с дюзите? Имам чувството, че си танцувал върху педалите. Те трябва да се свалят, да се разглобят, да се смажат и така нататък. Износил си маркучите за охладителната течност почти докрай — имат-нямат два сантиметра дебелина.
— На последното състезание имахме проблем с управлението — отговори Джейсън отбранително. — А за останалото, да, сам я направих…
Сали вдигна ръка.
— Спокойно, тигре. Спокойно, още не съм свършила. Въпреки всичко този «Аргонавт» е жесток. Има вид, сякаш си го прекарал през пъкъла, а той моли за още. Харесвам коравите коли, колите със смелост и характер. И с хъс. А тази определено има. По дяволите, дори цветовете ми харесват. Господин Чейсър, няма защо да се тревожиш — на света няма двигател, който Сали да не може да тунингова за върхови постижения.
Следващите два часа Джейсън и Сали си разказваха (а Бъг взимаше участие чрез брат си) за своите коли и предишни състезания, за вкъщи и за мечтите си, свързани със света на ФЛК.
Читать дальше