Unknown - Матю Райли Летящ старт

— Не мога да хвана въшки само защото седя до теб — отговори Джейсън съвсем сериозно. — Хващаш въшки само когато целуваш момиче… — Млъкна, почервеня като божур и добави бързо: — Не че дойдох с намерението да те целуна.

Ериъл Пайпър сподави кикота си и се вгледа по-внимателно в Джейсън. Беше на седемнайсет, стройна, грациозна и твърде голяма за четиринайсетгодишно момче като него. На Джейсън никога не му се беше искало повече да е с поне три години по-голям.

И тогава тя каза:

— Ти нищо не знаеш за мен, нали?

Джейсън вдигна рамене.

— Не. Само че си ученичка в спортното училище като всички нас. Аз съм Джейсън Чейсър от Холс Крийк, Западна Австралия.

— Ериъл Пайпър, Мобайл, Алабама.

— Защо каза това за въшките? Болна ли си нещо? Затова ли седиш сама?

Ериъл се вторачи в Джейсън и по лицето ѝ започна да се изписва любопитна усмивка.

— Джейсън, в Холс Крийк състезаваш ли се с момичета?

— Да, непрекъснато. Някои са най-ожесточените и гадните… искам да кажа настървени състезателки в района.

— Ясно. А виждал ли си някога състезателка в професионалния шампионат?

Това накара Джейсън да се замисли.

— Не… — отговори той бавно. — Не съм.

Ериъл продължи:

— Това е, защото досега училището за пилоти не приемаше момичета и след като то е прекият път за професионалния шампионат, в него не участват професионални състезателки. Човечеството е странно нещо. Имаме целия този прогрес, всички тези постижения в технологиите, равенство и равни възможности, но някои предразсъдъци отмират трудно. Хората още гледат различно на мъжете и жените в света на спорта.

— Но влизането в училището е организирано много добре — отбеляза Джейсън. — Или те канят, или автоматично си осигуряваш достъп, като спечелиш някой регионален шампионат.

— Да, точно така — кимна Ериъл. — Аз спечелих американския Югоизточен регионален шампионат. След това кандидатствах в Международното пилотско училище. Обаче училището не ме прие. Защото съм момиче.

— Но това е глупаво. — Джейсън поклати глава. — Щом можеш да се състезаваш с летяща кола, не би трябвало да има значение дали си момче, или момиче.

— За мой късмет Върховният съд на Австралия мисли като теб. И принудиха училището да ме приеме. Беше здрава битка, но влязох.

В този миг на Джейсън му светна и той си обясни присъствието на всичките фотографи и журналисти на откриването и защо вниманието им беше насочено главно към Ериъл Пайпър.

Сега разбра и защо седи сама тук в ъгъла. А си беше мислил, че той е аутсайдер, защото е само на четиринайсет.

— И така, сега съм тук, но започнах да се питам заслужаваше ли си? Още през първия ден моят преподавател започна да се държи с мен два пъти по-сурово, отколкото с момчетата. Поне момичето, което е старши механик, си говори с мен. А те не искат да рискуват и да седнат на една маса с мен. Към това трябва да добавим и всички коси погледи по коридорите и в питлейна и вниманието на медиите. По дяволите, дори директорът не ме иска тук…

Тя отмести поглед и Джейсън видя, че очите ѝ почват да се пълнят със сълзи.

— Виж какво — започна той твърдо. Опита се да се сети какво би казала майка му в подобно положение и се сети. — Недей. Не плачи. Не им позволявай да те видят как плачеш , защото тогава те ще са спечелили.

Това подейства.

Ериъл вдигна глава, подсмръкна и преглътна сълзите си.

Джейсън продължи:

— Ериъл, не те познавам, но знам едно. Ти си тук. Сега. В училището за пилоти. Единственото, което има значение в училището, са състезанията. Ако можеш да се докажеш на пистата, хората ще свикнат.

Тя го погледна.

— Знаеш ли, че си много умен за четиринайсетгодишен?

— В началото съм малко бавен — отговори той, — но както на пистата, наваксвам. Ериъл, ако смяташ, че ще помогне и го искаш, ще ти бъда приятел.

— Да, Джейсън, ще ми е приятно. Благодаря.

След това започнаха да се хранят.

Международно училище за пилоти, Тасмания Състезание 1, Трасе 1

Денят на състезанието.

Ревът на летящите коли разтърсваше въздуха. Размазани болиди с пилота и навигатора вътре се стрелкаха край питлейна. Големите плаващи трибуни бяха пълни с весело провикващи се зрители, които се наслаждаваха на карнавалната атмосфера в началото на училищния състезателен сезон.

Още от началото Състезание 1 беше направо наелектризиращо. На първия завой две коли се блъснаха и полетяха с 500 км/ч надолу към бреговете на река Дъруент. Бяха се докоснали, докато завиваха, след това се обърнаха и се запреобръщаха с плашеща бързина, а когато докоснаха повърхността на водата и заподскачаха по нея, парчета от фюзелажите им се разхвърчаха; колите се преобърнаха няколко пъти, но пилотите и навигаторите бяха в безопасност в усилените си кабини. Колите обаче вече бяха за основен ремонт и обновление.