Unknown - Матю Райли Летящ старт

Както се казва, останалото е история…

Джейсън и Бъг бяха деца на пустинята и никога не бяха виждали нещо подобно на източното австралийско крайбрежие.

По пътя към Тасмания лайнерът беше профучал край Сидни. Малко след Сидни видяха Осемте язовира — удивително инженерно и архитектурно постижение по протежение на тихоокеанското крайбрежие. Само преди няколко години инженерите буквално бяха задържали Тихия океан, докато изграждаха осем огромни водноелектрически централи на няколко мили от брега.

Осемте водопада, които величествено се стичаха по язовирните стени, предоставяха несекващ запас от чиста енергия и едно допълнително предимство: бяха се превърнали във второто най-посещавано място в света след пирамидите, както и в удивителен фон на ежегодното състезание на ФЛК в Сидни — Сидни Класик — едно от четирите състезания за Големия шлем.

Пътническият кораб влезе в Хобартското пристанище и Джейсън и Бъг взеха саковете си и тръгнаха към трапа. Двама невъзпитани младежи им преградиха пътя.

— Брей, да пукна, ако това не е малкият Джейсън Чейсър — подигра се Барнаби Бейкър. Беше на осемнайсет, цяла глава по-висок и по-широк в раменете от Джейсън. А сега беше и регионален шампион на ИТРШ — титла, пораждаща уважение в средите на състезателите.

Барнаби се обърна към своя навигатор — Гуидо Моралес, също на осемнайсет, с хитровати очета и много неприятен, и продължи:

— Гуидо, направо не знам, така че ти ми кажи: как някакъв изтърсак, който се е класирал на сирашкото последно място в регионалния шампионат, идва в спортното училище?

— Не мога да ти отговоря, Барн — отговори мазно Гуидо и поклати глава, докато оглеждаше Джейсън и Бъг. — Но дано да са подготвени, защото на място като това човек никога не знае каква катастрофа може да стане.

След неочакваната покана да влязат в спортното училище не бяха виждали Скот Сиракюз. Беше си заминал с частен самолет за Тасмания, като им каза, че ще се видят там. За съжаление това означаваше, че Джейсън и брат му, които така и така бяха аутсайдери поради възрастта си, трябва да търпят подигравките на Барнаби и Гуидо през целия път до Тасмания.

Бейкър-младши, който знаеше, че Джейсън и Бъг живеят със своите осиновители в Холс Крийк, се забавляваше да лепва към повечето от злонамерените си подхвърляния синоними на «сирашки».

Бъг прошепна нещо в ухото на Джейсън и Барнаби се развика:

— Какво? Какво каза? Какво е това шепнене, тъпанар дребен? Защо не говориш като мъж?

Бъг се вторачи в него с празен поглед.

— Попитах те нещо, тъпако… — Барнаби посегна да хване Бъг за предницата на ризата, но Джейсън отблъсна ръката му.

Барнаби Бейкър замръзна заплашително.

Джейсън не отстъпи и продължи да го гледа предизвикателно.

— Охо, помирисвам напрежение. — Гуидо Моралес потърка ръце.

— Не го докосвай — изсъска Джейсън. — Той говори, но не с хора като теб.

Барнаби се ухили.

— Така ли? И какво каза?

— Не сме сираци. Имаме си майка и баща — отговори Джейсън.

Спортното училище се издигаше от другата страна на широката Дъруент, точно срещу пристанището. Беше блестяща сграда от стомана и стъкло, която приличаше на огромно платно.

Джейсън и останалите нови пилоти бяха въведени в подобното на пещера фоайе. От тавана висяха прочути болиди: оригиналният прототип на Уилмингтън, Н-1, висеше гордо в средата. От двете му страни бяха изложени «Боинг Хайпър Драйв» на Ферагамо, с който беше спечелил Мастърс, и една извита вратичка от Лондонското подземно състезание.

— Оттук — покани ги придружителят и ги въведе във високотехнологична зала, която приличаше на Центъра за управление на полетите на НАСА.

Пред тях се издигаше огромен екран, окачен на стената пред амфитеатрално разположените петнайсет реда с места за сядане. Всяко беше оборудвано с компютърен екран. Галерията в дъното на залата беше предназначена за медиите и в момента беше пълна до пръсване.

— Добре дошли в залата за състезателни брифинги — каза придружителят. — Казвам се Станислаос Колдър и съм директор по състезанията в училището. Повярвайте ми, всички вие, пилотите, ще опознаете много добре тази зала. Моля, седнете. Професор Леклерк и преподавателите скоро ще дойдат.

Джейсън огледа помещението и останалите състезатели.

Бяха към двайсет и пет, повечето по-големи, на седемнайсет или осемнайсет. Почти всички седяха с по двама другари: навигаторите им и старши механиците. Джейсън и Бъг нямаха старши механик — винаги сами си бяха вършили работата в бокса. Сиракюз им беше казал, че когато започнат часовете, ще им намерят и механик.