lovech - Maskata na zloto

Чу стъпките по коридора отвън и пак замря, напрегнал слух. Побърза да постави ръка върху устата на Инге още пре­ди лекото подраскване по вратата. Подраскването се повтори - този път по-високо, всъщност нещо средно между подраск­ване и почукване.

— Инге? - обади се женски глас. Очите на Инге се раз­шириха от ужас, но капитан Лув над нея се хилеше до уши. „Малко истински кеф!...“ - помисли си той. - Добре ли си, скъпа? - Инге се заизвива под него, опитвайки се да се осво­боди, обезумяла от страх. Беше го вкарала в къщата под прик­ритието на нощта, предполагайки, че ще бъдат в безопасност в стаята ѝ, когато собствениците си легнат. - Добре ли си! - настояваше гласът. - Чух стенания - да не си болна?... Или сънуваш кошмари? - „Тя само се забавлява с капитан Лууууув — мислеше той. - А ти не искаш ли малко от същото?“ Отдръпна се от Инге и бавно пристъпи към гардероба. Няма да го хванат, знаеше го: никога не са го хващали и никога няма да го хванат. В кризи като тази проявяваше забележи­телно хладнокръвие и бързо поставяше положението под кон­трол. Не се държеше като глупак дори когато бе обхванат от манията си. Един вълк не се плаши и не се оплита като пиле в кълчища в момент на опасност. В такъв един миг дори става­ше още по-вълк! Скритата сила на капитан Лув се проявява­ше точно когато другите се панираха от страх. - Ще ме пус­неш ли да вляза, скъпа? - не се предаваше жената, но вече пристъпваше в стаята и осветлението от коридора падна ди­ректно върху Инге, която още лежеше, напълно шашардиса- на, върху леглото.

Капитан Лув се намести в тъмнината на гардероба, стис­нал дрехи, обувки и чорапи. Нямаше и следа от него в стаята - с изключение на гъстата червенина по лицето на Инге. Ни­кога не бе допускал безгрижие и небрежност при разчистване на следите си - дори бе проявявал прекалена педантичност. „Аз съм като... като сянката! - мислеше той сега с гордост. - Появявам се и изчезвам като нея, без да оставям следи! Ни­какви доказателства, никакви улики, никакво загатване дори за присъствието ми!... Ред и чистота на работното място!“

Жената стоеше до гардероба, виждаше я ясно през незатворената добре врата: светлината от коридора образува­ше ореол около главата ѝ. „Познавам те“ - мислеше той с гордата радост на човек, който владее положението. Тя бе в трийсетте си години, млада майка на две деца и доста симпатична - не че това имаше някакво значение за капитан Лув: той не подбираше жените по външен вид и предлагаше услу­гите си и на хубави, и на грозни. Виждаше ясно очертанията на гърдите ѝ през тънката прозрачна материя на лятната нощ­ница.

„Хм - кой знае? Може да не се окаже особено трудно да я прелъстя някой ден“ - мислеше той, подсмивайки се под мустак. Това би било прекрасно, направо съвършено! Само комбинацията майка-дъщеря би била по-добра! Но бе правил и това, разбира се. Ще намери някакъв повод да се срещне уж случайно с нея следващата седмица и ще я заговори. Обикно­вено не изискваха кой знае какви усилия: окажи им най-обик­новено внимание и те ти лягат в краката.

Младата майка се опитваше да успокои Инге, която не­очаквано бе избухнала в ридания, които разнообразяваше с неразбираеми мрънкания за някакъв кошмар. Капитан Лув лес­но си представяше жената, седнала на леглото до Инге, която сигурно бе прикрила голотата си с чаршафа. Жената сигурно ще обгърне с ръка голите рамене на разстроеното момиче - гола плът до гола плът, - ще наведе хубавото си лице и гръд­та ѝ ще се притисне към нея. Прииска му се да излезе от гар­дероба, да се представи така, както е - напълно гол - и да предложи сеанс с трима. Закикоти се тихо и трябваше да взе­ме мерки да не го чуят.

Но в коридора се чуха и други, по-тежки стъпки и в ста­ята влезе мъж.

— Сънувала е кошмар - обясни жената.

— Аха - изгрухтя той. Облечен беше само с долницата на пижамата, ръцете му бяха скръстени на мощен космат гръ­ден кош. Застана пред полуоткрехнатата врата на гардероба и широкият му гръб закри изцяло видимостта на капитан Лув.

— Доста силно озвучен - промърмори той, прокара ръка през разрошената от съня коса и огледа стаята.

„Търси ме - помисли капитан Лув. - И напълно правилно: не трябва да допускаш младата Инге да се чука, когато децата ти спят в съседната стая. В реда на нещата е млад съп­руг и баща да внимава - прекалено много секс наоколо тези дни. Но вероятно не и за жена ти, а? Хи-хи-хи!... Е, не се без­покой, капитан Лув ще се погрижи и за нея. Хем ще я задово­ли, хем ще ти облекчи задълженията...“