lovech - Maskata na zloto

— Приятно е някак да видиш жена по шорти, след като се изля толкова дъжд, нали? Този вид облекло не ми се стори особено подходящ за времето навън.

— Може би се облича така през деня вкъщи - предполо­жи Тий.

— Може би... Но не е ли била навън в двора си? Нали там е открила костта?

— Господи, Джон, надявам се, че мозъкът ти не работи така непрекъснато!

— Напротив. Работи точно така - повече или по-малко - отвърна спокойно Бекер.

— Сигурно не ти е леко да живееш с него.

Бекер се усмихна.

— Човек с моя мозък трябва да намери подходящ парт­ньор. За щастие аз го имам.

— Щастие за тебе. Какво ще кажеш за нея?

Бекер разшири усмивката си.

— Ако Карин не е щастлива, просто ще работя по-усърдно.

Тий се вторачи в него.

— Човече, ти наистина си се променил. Карин го е сто­рила - тя явно е била щастливата ти звезда.

— Прав си. Покрай нея разцъфнах като цвете.

— Но и стана някак странен.

— Тя изкара на повърхността женствената ми страна, както се казва - захили се Бекер.

— Няма да е лошо да я държиш за себе си, докато си в тая кола. Аз съм се клел да налагам закона със сила, ако се наложи. - Тий продължи да го гледа втренчено още минута, после се обърна към радиотелефона.

— Морийн, провери кой доктор е дежурен този месец. Имам нужда от специалист... Дявол го взел, как се казваше?

— Хирург-ортопед - подсказа Бекер.

— Хирург-ортопед - повтори Тий, после се обърна към Бекер. - Защо хирург?

— Костта е срязана - отговори Бекер. - В края. Изглеж­да така, като че ли някой е използвал нож.

— Два пъти по дяволите! - възкликна Тий.

2.

Той се възприемаше като капитан Лув 31и когато праве­ше секс с жертвите си, обичаше да си повтаря: „Капитан Лув командва парада!“ Понякога дори го изговаряше на глас, ка­то проточваше думата ,,luv“ така, като че ли се състои не от една, а от няколко срички, имитирайки акцента на естраден певец на сантиментални песни.

— Ето го капитан Лууууув! - припяваше той, а те се кикотеха, някои го поглеждаха накриво, но какво от това? Обикновено беше прекалено късно за вземане на мерки и за спасение... По-голяма част от тях просто му се усмихваха, готови на този етап да приемат всяка негова постъпка като проява на ласка и гальовност. - Той ще те разкъса на части, момиче!

И по-късно наистина ги разпарчедосваше, но не винаги: зависеше от обстоятелствата, зависеше от силата на страстта му, зависеше дали манията му го сграбчваше и поемаше кон­трола върху него. Нямаше начин да знае предварително как ще завърши сеансът с дадено момиче - манията му го бе под­веждала вече няколко пъти. Тя избухваше неочаквано в мозъ­ка му, и то точно когато в главата му би трябвало да царува спокойствие! А когато го хващаше в клещите си, той нямаше друг избор, освен да ѝ се подчини. И сега я очакваше с напре­жение, надявайки се отчасти да премине отново през огнения ѝ вихър, отчасти изпълнен със страх от мощта ѝ, но и в двата случая безпомощна играчка на капризите ѝ.

Възприемаше момичетата като жертви без значение дали ги „обработва“ или не. „Жертви, но късметлийки“ – защото той беше много, о, много добър в леглото и те винаги получаваха повече, отколкото можеха да си представят с бед­ното си въображение. Той си поставяше за цел да ги задово­ли, преди сам той да свърши: работеше върху тях, докато по­лучат оргазъм - беше и щедър, и търпелив. Когато те праве­ха секс с него, той мислеше само за тях и те го усещаха, ре­агираха съответно и накрая изцяло му се поддаваха.

А ако не ставаше точно така, то тогава вината бе у тях и това не бе негов проблем, сигурен беше. Просто някои жени бяха такива, майната им. Но все пак беше странно, че той не убиваше непременно онези, които не реагираха адекватно. Те като че ли не влизаха в модела на избора му. Мислил беше доста по този въпрос, опитвайки се да разбере кое точно от поведението на жертвите му развихря манията, но така и не успя да намери отговор.

Понякога мислеше за себе си като за вълк или лъв, ня­кое силно, жилаво месоядно, което избираше плячката си от стадото измежду слабите, куците или много младите, но и този модел не отговаряше на истината: той не избираше жер­твата си по този начин. Но всъщност не той избираше - и тук беше същността на проблема! Не го вършеше заради лични­те си нужди - манията го командваше! А тя работеше по свой собствен график в съответствие със собствения си глад...

Той мислеше за нея като за нещо извън него, но не я критикуваше, нито презираше. Напротив. Независимо от опас­ността и усложненията тя бе винаги добре дошла за него - и той неизменно се чувстваше потиснат и изоставен, когато тя го напускаше.