Софи Джордан - Гаснеща жарава

Олеква ми. Уил ме разбира. Между нас всичко ще се оправи. Всичко ще бъде наред. Вярвам в това. И тогава се намесва плътният глас на Касиан и усмивката изчезва от устните ми.

— Така и така си започнала, защо не му кажеш всичко, Ясинда?

Хвърлям му свиреп поглед.

— Какво пропусна? — пита Уил.

Пръстите му пускат моите. Чувствам се отвратително, че се отдръпва от мен.

Улавям отново ръката му и я стисвам здраво.

— Нищо. Знаеш всичко.

Всичко, което не е глупаво суеверие. Не при всяка двойка дракита се получава връзка. Това не е безусловна истина. Защо да повдигам въпроса? Само защото си въобразявам, че напоследък долавям по-добре емоциите на Касиан? Само защото той е усетил, че може би съм в опасност?

— Той искаше да знае как съм разбрал, че си в беда. Кажи му причината, Ясинда!

От Уил струи напрежение. Опънат е като струна, която всеки момент ще се скъса.

— Съществува вярване, че… — прочиствам гърло. — Твърди се, че щом една двойка дракита се обвърже… се създава връзка.

— Връзка? — Уил навежда глава настрани. Жестът му крие потенциална опасност, сякаш се готви за нападение.

— Емоционална връзка — допълвам.

Отначало той не обелва и дума, само се взира в Касиан, преди да повтори:

— Съществува вярване? А ти в какво вярваш? Каква е истината, Ясинда?

— При всички е различно. Не…

— И как е при вас двамата?

Думите му изплющяват като камшик и аз потръпвам.

— Ами… — ще ми се да излъжа. Не искам да го нараня, но най-вече не искам да си мисли, че нещата между нас са се променили от церемонията насам. Защото не може да е истина.

И все пак, не мога да го лъжа. Не и Уил.

Преглъщам с мъка и признавам:

— Откакто се обвързахме… има нещо. С Касиан съм в някакво съзвучие.

Уил кимва бавно с глава и измъква ръката си от моята.

— Какво правиш? — питам го, когато поема нанякъде. В гласа ми се долавят панически нотки.

О, по дяволите, не! Не съм преживяла всичко това, за да се откаже той от любовта ни. Обръщам се към Касиан.

— Сега доволен ли си?

Касиан поклаща глава и онова, което ме вбесява още повече, е съжалението, което чета в очите му.

— Трябваше да му кажеш. Съжалявам, Яс…

— Недей! — сопвам му се. — Не ме съжалявай. Нямам нужда от съжалението ти! С Уил ще се оправим.

След като правя това изявление, хуквам подир Уил. Той се отдалечава с бързи крачки, намирайки кратък път между дърветата.

— Хей! Нали знаеш, че наоколо се разхожда мечок! — предупреждавам го с вик.

Той не отвръща.

— Уил! Къде отиваш?

Подтичвам, за да не изостана от него. Хващам го за ръката и съм готова да го принудя да се обърне към мен, когато той се извърта и заставаме лице в лице.

— Какво очакваш от мен, Ясинда? — избухва. — Да си закача усмивка на лицето, знаейки, че си обвързана с Касиан, което, между другото, значело, че си автоматично влюбена в него?

— Не казах това! — махам неистово с ръце. — Това не е вярно!

— Защо тогава не ми го обясниш? — той скръства ръце пред широките си гърди. — Какво друго означава „емоционално сливане“?

— Е, щях да ти го обясня, ако не беше такъв гадняр! — сръчквам го в гърдите.

Той дълго се вглежда в мен. По устните му заиграва усмивка.

— Добре. Обясни ми.

— Откакто сме обвързани, по-добре тълкувам поведението му… Понякога усещам, долавям какво чувства. Няма друго. Това е всичко .

— И така през цялото време? Чувстваш онова, което и той?

— Е, само много силните емоции. Без дребните неща.

Той все още изглежда несигурен, затова пристъпвам към него и заговарям с мек глас, плъзвам пръсти по напрегнатата му ръка.

— Това не променя чувствата ми към теб.

Отстъпва назад и отпуска ръце покрай тялото си, с което слага край на ласката ми.

Няма да му дам да се отдръпне от мен. Стигнахме твърде далеч. Ще се боря за нас двамата, ако трябва — и с него самия.

— Това не влияе на моите чувства към теб. Ти ще позволиш ли да повлияе на твоите ?

Свел е поглед към мен. Очите му проблясват в сумрака. Непроницаем е за мен. Правя крачка към него, докосвам ръката му, бръсвам лекичко пръстите му… опитвам да се сближа.

Малкият му пръст се захваща около моя и дъхът, който задържам, излиза от мен като въздишка. Болката в сърцето ми намалява.

— Аз съм тук — припомням му. — С теб. Оставих Касиан и прайда. Той не беше част от плана ни за бягство, забрави ли?

Уил въздиша и прокарва ръка през косата си.

— Да. Зная. Боже, Ясинда, просто искам да сме заедно… без нещо да ни пречи.