lovech - Poslednata imperatrica

- Сякаш синеокият предател знае плановете и стра­тегията ни. Сякаш има шпионин в самото командване на нашата армия.

- В такъв случай трябва да променим правилата на иг­рата - замислено рече Цъ Си. - Според Сун Дзъ има три начина да спечелиш битка. Първият е със сила. Вторият е с измама. А третият е чрез съюз. - На устните ѝ заигра цинична усмивка. - Дойде време да прибегнем към един древен съюз. Според Манджурския протокол ще поискам закрилата на Сенге Ринчен и монголската армия.

Идеално решение, помисли си Цъ Си. Бъдещето на четиристотинте милиона китайци потенциално щеше да зависи от страстите на монголския господар. Арми­ите му през последните пет месеца бяха минали през Западна Азия, помитайки всичко по пътя си; твърдеше се, че стигнали чак до границите на Индия. Цъ Си се беше срещала само веднъж с варварския дявол на един банкет в чест на съпруга ѝ преди четири зими. Монголецът беше вулгарен скот, който недвусмислено ѝ показа какви са желанията му относно нея. Твърдоглаво самонадеяно животно, познаващо една-единствена страст - завоевание на всяка цена.

Ако Сенге Ринчен желаеше завоевание, то самата тя щеше да бъде наградата - императрицата с нейните про­чути умения да доставя чувствени удоволствия. Това и Манджурският протокол трябваше да са достатъчни при­чини за него да поведе армиите си в защита на Средното царство и най-големите твърдини по югоизточното край­брежие - крепостите Дагу. Те бяха единствената прегра­да между западните нашественици и Пекин. Силите на Ринчен, подкрепяни от тежката руска артилерия, щяха да направят шансовете за защита на Китай значително по-големи. И ако във военните редици на Цин наистина има­ше шпионин, издигането на Сенге Ринчен със сигурност щеше да елиминира тази заплаха.

А докато монголските орди се притичват на помощ на Средното царство в момент на нужда, Цъ Си щеше да про­дължи да гради своята собствена армия. Щеше да се нуж­дае от значителна военна сила, ако се наложи да унищожи монголския владетел, след като той осигури историческо­то спасение и съответно стане ненужен. Едно беше сигурно - генералите на Цин знаеха как да се справят с монголите. Единствено британците и онзи загадъчен китайски предател се бяха оказали костелив орех за тях.

Планът наистина беше перфектен.

Британците нямаше да очакват подобен съюз. Могъ­щите монголи не бяха заставали на страната на всемо­гъщите Цин от 1644 г., преди повече от две столетия, при свалянето на династията Мин, когато славните манджурски армии и техните съюзници се изсипали от го­рите на север в равнините на Китай, за да вземат със сила Драконовия трон.

Колкото и отблъскващ да бе за Цъ Си, Сенге Ринчен беше основен елемент в плана ѝ за осигуряване на защитата на Средното царство. Императрицата реши, че ще изпълни своята част - на всяка цена.

Цъ Си се обърна към Ли Лиен.

- Веднага ми донеси перо и императорска хартия. - Думите ѝ бяха забързани. - Намери ми най-бързите коне и конници евнуси в Китай - пет коня и петима ездачи. После иди при наложниците на съпруга ми и намери най-красивата и елегантната от тях. Ще бъде дадена като подарък на Сенге Ринчен заедно с писмото ми, кол­кото да вкуси китайските удоволствия.

- Както заповядате, Ваше Височество.

- След това кажи на съветниците си да съставят споразу­мение за руснаците. Наречете го Айгунски договор, на име­то на сладката ми пралеля. Побързай, Ли Лиен, времето е от значение. Ако искаме да спасим Средното царство от на­шествениците, трябва да действаме бързо и проницателно.

Великият евнух сведе глава в кратък поклон и забър­зано излезе от помещението, следван по петите от два­мата си помощници.

3 .

Жълто море

40 морски мили западно от Таку, Китай

31 юли 1860 г.

14:02 ч. местно време

Мисия Ездра - ден 150

Бойна флотилия от 173 кораба, над сто от които под британски флаг, беше отплавала от Хонконг с една-единствена цел - да разбие крепостите Дагу, охраняващи ус­тието на река Хай непосредствено до Таку. След това англо-френските сили щяха да установят плацдарм и да се приготвят за стоварване на войски за дългия 130 км марш до Пекин. Армадата беше най-голямата военно­морска сила, появявала се някога в Жълто море, и кара­ше повече от 11 000 британски и 6700 френски войници.

Рандъл Чен стоеше на носа на флагмана „Свирепи”. Това беше най-големият кораб в Тихоокеанския флот - дълъг 30 метра и с водоизместимост 240 тона. Винто­вият параход се обслужваше от екипаж от четиресет и пет души. Корабът беше тежък заради дебелата защитна броня, прикована към корпуса и бордовете. Бе въоръ­жен с четири 32-фунтови гаубици, две отпред и по една на двата борда. Поради колосалната тежест „Свирепи“ не беше бърз, нито представляваше приятна гледка. Рандъл обаче и не беше очаквал друго. Китайците няма­ха истински флот, за който да си заслужава да се гово­ри, и кораби като този, наред с всичко останало, всяваха страх. Те кръстосваха китайските води от Хонконг до Япония и нагоре до Корея, така че всяка държава в ра­йона да е наясно, че Великобритания владее моретата.