lovech - Poslednata imperatrica

- Китай ще се вдигне на война - рече си Рандъл. - На свещена война.

И враговете му бяха безбройни и твърдо решени. Западът беше издевателствал над Китай достатъчно дълго. Чужденците дрогираха народа му с опиум, ограбваха полезните изкопаеми и плодовете на земята. Време беше да се сложи край на господството и ла­комията им. На Изток най-сетне се бе събудила нова сила. Магическа сила, по-могъща от всяка друга, която е записвана някога.

Историята ще се промени завинаги, осъзна Рандъл. Въстанието на боксьорите беше започнало.

Трийсет и осем години по-рано

2 .

Пекин, Китай

Забраненият град

Дворецът на земното спокойствие

14 юни 1860 г.

14:04 ч. местно време

Императрица Цъ Си изръмжа раздразнено.

- Открийте кой е предателят! - озъби се тя. - Той предаде Цин и трябва да бъде наказан! Семейството му трябва да бъде наказано!

Великият евнух Ли Лиен-ин стоеше като дървена кукла между двамата си помощници. И тримата бяха направили чупка в кръста под ъгъл четиресет и пет градуса, забили погледи в някаква точка върху пода от полиран камък.

Гневните стъпки на императрица Цъ Си зачаткаха в хладната тишина на двореца, докато тя крачеше ядоса­но напред-назад из залата за аудиенции. Не можеше да повярва, че династията Цин така лесно бе победена в Далиен. Генерал Лин беше твърде самоуверен, реши тя. Но въпреки това армията под негово командване беше най-малко пет пъти по-голяма от жалките британски и френски сили. Яростта кипна в гърдите ѝ. Бяха я преда­ли! Бяха предали съпруга ѝ, император Сиен Фън, сед­мия владетел от династията Цин. Бяха провалили Сред­ното царство.

Китай отново щеше да бъде оставен на произвола на злата воля на чуждоземните, както бе след Първата опиумна война. Сключеният в Нанкин мирен договор бе катастрофа за страната. Британците бяха открадна­ли Хонконг и заедно с французите и германците бяха установили легации в пристанищните градове Шанхай, Нинпо, Фуджоу, Кантон и Амой. Дори бяха настояли за легации в самото сърце на Китай - зад стените на Пе­кин! Цъ Си не можеше да понесе подобно нещо. Нито би се съгласила на легалната търговия с опиум в грани­ците на страната - би предпочела да умре от собствена­та си ръка, вместо да позволи подобно нещо. А сега се оказваше, че американци, италианци, руснаци и японци също искат дял от Китай. Императрицата подуши въз­духа и лицето ѝ се изкриви в погнуса. Сякаш можеше да долови миризмата на гнилоч на чуждоземните дяволи, носеща се над високите стени на императорския дворец.

Цъ Си мразеше западняците повече от всичко на този свят. Те продаваха по най-скверен начин опиум на наро­да ѝ. Настояваха за права, които не заслужаваха. Осме­ляваха се да оспорват властта на императорския двор. Щом съпругът ѝ не искаше да се опълчи решително сре­щу западните орди, тя щеше да го направи.

- Трябва да се освободите от гнева си - посъветва я Ли Лиен.

Императрицата бързо го приближи и го прикова с из­гарящия си поглед.

- Нима гневът ми не е прекрасен? - попита тя с леко язвителен тон.

Евнухът Ли Лиен представляваше внушителна глед­ка. Висок метър и осемдесет, той се извисяваше над всички останали в императорския двор. Средният ръст на китайците беше около метър и петдесет. Самата им­ператрица беше метър и петдесет и пет. Подобно на по­вечето от 2800-те евнуси, живеещи и работещи в Заб­ранения град, Ли Лиен бе кастриран като момче чрез хирургическа процедура, която бе премахнала пениса и скротума му. Единственият недокоснат мъж между сте­ните на Забранения град след залез слънце беше самият император. Заради безопасността на огромните му харе­ми използването на евнуси, известни като „полумъже“, беше необходимо зло - само така можеше да е сигурно, че всяко дете, заченато в заемащия шестстотин хекта­ра комплекс, е истински потомък на Сина на небето. Евнусите вършеха всякаква работа, като се започне от готвенето и чистенето и се стигне до администрация и градинарство, дори играеха роля на военна гвардия.

Цъ Си се загледа нагоре към великия евнух, чиято бръсната глава разкриваше едва доловима паяжина от вени при слепоочията. Това бе единственият знак за стра­ха, който се надигаше в него. Като се движеше нарочно в полезрението му, Цъ Си огледа внимателно лицето му.

- Нима вече не съм прекрасна за теб? - попита тя.

В огромната зала цареше тишина, докато той обмис­ляше отговора си.

- Винаги сте прекрасна, императрице. Както утринното небе винаги трябва да има слънце, и аз трябва да имам вас.