lovech - Poslednata imperatrica

На всичкото отгоре Китай беше много отслабен от Китайско-японската война. Армията постоянно се сра­жаваше на изток и изсмукваше жалките ресурси на Шандун в трескавите си опити да попречи на японците да завладеят Манджурия. „Дребните жълти хора“ жа­дуваха да ограбят полезните изкопаеми и желязото на Средното царство, за да нахранят собствените си гладни заводи. А онова, което се бяха приготвили да сторят на китайския народ, беше още по-лошо.

Сега Рандъл беше обкръжен от отчаяните жители на Шандун. Хора, които едва смогваха да нахранят семей­ствата си. Обхваналата района анархия означаваше, че групи като тази са единственият начин за запазването на закона и реда.

- Къде е Ли Тан? - остро попита Рандъл.

Накрая един гол до кръста мъж изсумтя, заби върха на меча си в снега и излезе напред. Погледът му се плъз­на по хората по порутената стена на укреплението и в отговор те махнаха, че всичко е чисто. Мъжът се изхрачи с отвращение към Рандъл и храчката се лепна само на десет стъпки пред неканения гост.

- Не си добре дошъл тук, чужденецо - изръмжа той.

- Ще получа клетвата ти за вярност - каза Рандъл.

Ли Тан се разсмя, като продължаваше да оглежда ру­ините за някакъв знак за засада.

- Не съм ничий слуга - отвърна той и погледът му най-сетне се спря върху скъпоценностите на пояса на чужденеца.

- Аз ще стана твой господар - заяви Рандъл.

Всеки мускул в тялото на Тан заигра и той внезап­но се втурна напред. Имперският натрапник щеше да послужи за пример - синеоката му глава щеше да стане негов трофей, а - което беше по-важно - поясът със скъ­поценностите щеше да осигури храна за цялото му село през следващата година.

Рандъл Чен не помръдна, докато воинът се носеше към него. Ли Тан бе талантлив боец - Рандъл го знаеше, преди да дойде тук. Но това далеч не беше достатъчно. В последния момент краката на Рандъл се свиха, цен­търът на тежестта му се спусна надолу, а раменете му се извъртяха странично - всяко движение бе техниче­ски съвършено. С невероятна скорост лявата му ръка се сви, а десният му юмрук полетя напред. Ударът не беше смъртоносен, но бе достатъчен да просне с трясък вода­ча на „Големия меч“ на земята.

- Нямаш представа с кого си имаш работа - прошеп­на Рандъл.

Решил, че е бил повален по чиста случайност, Ли Тан скочи на крака, за да бъде проснат отново от въртелив заден ритник.

В настъпилата тишина Рандъл наведе глава и отстъпи две крачки назад. Той опря десния си юмрук в лявата си длан - символа на дзен - и се поклони в знак на уважение.

Паднал на колене в снега, Ли Тан беше вбесен от тази арогантна демонстрация на бойно майсторство. Нададе яростен вик и заповяда на стрелците да стрелят.

Шест тетиви избръмчаха и стрелите се понесоха към натрапника.

Рандъл зае шаолинската поза на богомолка, с отворе­ни към смъртоносните стрели длани. Всичко се разви­ваше като на забавен кадър.

Изви тялото си и три стрели профучаха от лявата му страна, а раздвиженият въздух леко развя фината коп­рина на робата му. Наклони глава и други две стрели прелетяха на милиметри от дясната му буза. Шестата стрела се носеше право към него. С рязко, почти неуло­вимо за човешкото око движение, той улови стрелата с лявата си ръка точно зад острието и я вдигна над глава­та си като трофей. След това я прекърши с пръсти като клечка и захвърли парчетата на земята.

- Мога да ви науча на това - извика Рандъл на втре­щената тълпа. - Аз съм обладан от бога Дракон! Неуяз­вим съм за вашите мечове, стрели и куршуми. Не мо­жете да ме нараните. - Той отново направи официалния дзен знак и се поклони почтително. - Елате с мен и ще ви разкрия тайните на безсмъртието.

Ли Тан се изправи на крака. Снегът бързо се топеше по сгорещената му кожа.

- Не знам кой си, чужденецо, но ти си от двора - от­върна той и изправи гръб. - Продажен и жаден за удо­волствия. Именно такива като теб изоставиха Шандун през последните десет лета. Откакто бях дете, сушата съсипва реколтата ни. Реката наводни много пъти ниви­те ни. Мор и беззаконие вилнеят в селата ни. А вие не направихте нищо , докато гледахме как децата и жените ни измират от глад и болести.

- Белите варвари са виновни за несгодите на тази държава - каза Рандъл.

Ли Тан присви очи.

- Синът на небето ги пусна в страната ни! — прене­брежително рече той. - И след пристигането им добру­ването ни свърши. Не биваше да ги пускате! Белите вар­вари донесоха със себе си дребната и едрата шарка. Вие ни сторихте това! Вие и вашата слабост към западните дяволи.