lovech - Poslednata imperatrica

- Правило номер три: несполуката е възможност. Чували сте това в много различни варианти - всяко зло за добро, една врата се затваря, друга се отваря, чаша­та е наполовина пълна, а не наполовина празна. - Г. М. замълча за момент. - В живота най-страхотните неща са плод на несполука. Защото тя ви кара да мислите и променяте . Да се адаптирате към средата. Единствено арогантният приема, че светът и съперниците трябва да се адаптират според него. Това е път към сигурен про­вал. Според моя опит радостта да си се провалил и да си намерил сили да продължиш, докато не постигнеш успех, няма равна на себе си. Желая го на всеки от вас.

Професор Оутър отново се наведе към Уилсън.

- Ама че изненада. В това дори има смисъл.

- Правило номер четири: осмелете се да мечтаете. Гра­ниците на вашите способности и границите на тази компа­ния се контролират единствено от мечтите ви. Не можете да надскочите способността си да си представите нещо. Обръщам се към всеки от вас да загърби негативното ми­слене и да си представи свят с безкрайни чудеса. Можете да имате всичко, което поискате, но трябва да притежавате куража да го видите. Всеки от вас трябва да мечтае.

Г. М. се загледа продължително в камерата. Всички бяха като хипнотизирани от невероятната демонстрация на разбиране и мъдрост, на която бяха станали свидете­ли току-що. Обръщението нямаше нищо общо с обичай­ните тримесечни изявления на Г. М., които най-общо се занимаваха с печалби, продажби и бизнес придобивки. Винаги имаше и няколко приказки за хората, но никога нещо като това.

Уилсън добре разбираше четирите правила на Г. М. - всяко по особен начин, но въпреки това ги разбираше. Вгледа се в нацупената физиономия на Джаспър. Като че ли всеки момент щеше да се случи нещо, усещаше го. Нещо голямо. Отново насочи вниманието си към Г. М. И остана изумен, че точно в този момент погледът на Г. М. се спря върху него. Спокойните му очи го бяха открили сред хилядите в аудиторията.

Не бяха разговаряли от близо две години, откакто Г. М. беше извикал Уилсън в кабинета си да му съобщи, че трябва да работи за Меркуриевия екип или да изгуби състоянието, спечелено от мисията по силата на засука­на формулировка в договора, наречена клаузата за Над­зирателя. Уилсън се бе вбесил и беше напуснал среща­та; по пътя към изхода бе наругал Джаспър по начин, за който бе сигурен, че един ден ще съжалява.

Когато Г. М. откъсна поглед от камерата, това внесе моментен смут у тълпата и Джаспър, които се опитваха да разберат към кого гледа старецът.

- Подобно на всичко в живота, нещата трябва да се променят - каза Г. М., сякаш се обръщаше единствено към Уилсън. - Живях пълноценен и привилегирован живот. Бях начело на „Ентърпрайз Корпорейшън“ по­вече от седемдесет години. За това време дойдоха и си отидоха много приятели. Някои от тях са много специ­ални за мен.

Уилсън знаеше, че Г. М. говори за Бартън Ингърсън.

В този момент Г. М. откъсна погледа си от него и от­ново се обърна към камерата.

- Обявявам оттеглянето си от „Ентърпрайз Корпо­рейшън“ в края на тази година - заяви той. Гласът му дори не трепна.

„Не и това" - помисли си Уилсън.

Тълпата зашептя.

- Решението не беше лесно - продължи Г. М., - но зная, че компанията ще бъде в добри ръце. Джаспър Тредуел ще поеме управлението през януари, на първия ден от новата година. Оставям мечтите си за тази вели­ка компания на него и на всички вас. Затова ви моля да се погрижите това да си остане работно място, с което винаги да се гордея. Сигурен съм, че няма да ме разоча­ровате.

Той внимателно се качи на персоналния си транспор­тьор и леко се наведе напред и настрани. Жироскопът засече движението и устройството плавно зави надясно. Погледът на Г. М. отново се спря върху Уилсън, докато се обръщаше и се насочваше към края на сцената. На Уилсън му се прииска да произнесе беззвучно: „Прави­те грешка“, но се сдържа.

Аплодисментите започнаха колебливо, но продължи­ха гръмко много след като старецът и Джаспър бяха на­пуснали сцената. Всички станаха от местата си, залата зажужа от оживени разговори. Дори професор Оутър се изправи от стола си и запляска с ръце. Единствено Уил­сън остана седнал. Опитваше се да разшифрова какво се беше случило между него и великия мъж.

- Май си имаш почитател във висшето ръководство - каза професорът. - Видя ли как те гледаше Г. М.? За момент се уплаших, че гледа към мен!

„И сега начело ще е Джаспър” - осъзна Уилсън. Ис­тински кошмар. Това със сигурност означаваше, че про­грамата „Надзирател“ и Меркуриевият екип са загазили. Джаспър открай време бе заявявал открито нежеланието си да манипулират времето. Това беше колкото добре, толкова и зле, реши Уилсън. При бюджетни съкращения щеше да се наложи да го освободят от договора му - кла­узата за Надзирателя вече нямаше да е в сила. Той отново щеше да е свободен човек. От друга страна, ако Джаспър съкратеше бюджета, мисия Ездра щеше да бъде изложена на риск, а наред с нея и много други неща.