Брет Елис - Американски психар

Настъпва дълга, много дълга пауза, през която си мисля: "Аха, я да видим сега дали толкова много ти се ходи на тоя пършив концерт." Отпивам голяма глътка вода от шишето и чакам да ми каже в колко часа ще доприпка при мен.

– "Дорсия" ли? – накрая пита тя подозрително. – Да не искаш да кажеш, че си запазил маса там? За нас двамата де?

– Да – забивам я окончателно. – За осем и половина.

– Ами... – Тя успява да се разсмее ѝ започва да заеква.

– Добре де, аз всъщност съм ги виждала... исках ти да ги чуеш как свирят, но щом не щеш... няма значение де.

– Слушай. Какво решаваш? – питам направо. – Ако няма да идваш, ще трябва да поканя друг. Нямаш ли случайно телефонния номер на Емили Хамилтън?

– Е де, Патрик, не бъди... зъл – смее се тя нервно. – Те ще свирят още две вечери, така че мога да ги видя и утре. Само се успокой, чуваш ли?

– Добре – отвръщам. – Спокоен съм.

– Та в колко казваш да дойда? – пита Ресторантската Курва.

– В осем – сопвам ѝ се, защото вече ми писна от нея.

– Чудесно – изчуруликва тя и добавя сластно: – Ще се видим точно в осем.

И стои на телефона, сякаш трябва да ѝ казвам още нещо, може би да я поздравя за правилния избор. Но нямам време за подобни глупости и затварям бързо телефона.

Веднага щом свършвам разговора с Патриша, се втурвам през стаята, грабвам справочника "Загат" и трескаво ровя из него за телефона на "Дорсия". С треперещи пръсти набирам номера. Заето. Обзет от паника, включвам апарата на постоянно автоматично набиране. Пет минути нищо освен сигнал "заето", злокобен и непоколебим. Най-сетне – свободно. В секундите, преди да отговорят, адреналин нахлува в кръвта ми и имам чувството, че ще се пръсна.

– "Дорсия" – обажда се глас, но от шума зад него не мога да определя дали е жена или мъж. – Моля, изчакайте.

Шумът от навалицата е почти като на препълнен футболен стадион и едва събирам кураж да не затворя телефона. Чакам така може би пет минути, дланта ми се изпотява и ме заболяват пръстите да стискам слушалката, разкъсван между съзнанието за безполезността на усилието и надеждата, че може да имам късмет. Започвам и да се ядосвам, че не направих резервация по-рано, а можеше и Джийн да свърши тази работа. Гласът отново се обажда, този път по-грубо.

– "Дорсия".

– Ммм, прощавайте, знам, че е малко късно, но не е ли възможно да запазя една маса за двама за осем и половина, може и за девет? – питам със затворени очи и здраво стиснати клепачи.

Никакъв отговор, само шумът на тълпата в заведението, оглушителен дори за мен. Отварям очи и си представям пак главният келнер прелиства книгата за резервации, за да види дали някоя не е отменена. И в този момент го чувам да се хили, отначало тихо, но постепенно минава в гръмогласен смях, който изведнъж спира, когато ми затваря телефона.

Тотално сбъркан и побеснял, започвам да обмислям какво да правя сега, в ухото ми бръмчи сигналът на отворения телефон. Стягам се, броя до шест и взимам отново справочника "Загат". Постепенно паниката ми отминава и започвам да се концентрирам върху едничката цел – да уредя резервация за осем и половина някъде, дори да не е толкова модно заведение като "Дорсия", но поне да е от следващата поред категория. В крайна сметка успявам – в "Баркадия" запазвам маса за двама за девет часа, и то само защото някой се е отказал. Патриша може би ще бъде разочарована, но мисля, че в "Баркадия" ще ѝ хареса – масите не са нагъчкани една до друга, осветлението е меко и предразполагащо, а кухнята е Нова Югозападна. Пък и да не ѝ хареса, майната ѝ на тая мръсница, да не би да ме осъди за това?

Доста се поизпотих в спортния клуб днес след работа, но напрежението пак ме връхлита, затова правя деветдесет коремни преси, сто и петдесет лицеви опори и двайсетина минути тичам на място, докато слушам новия компактдиск на Хюи Люис. Взимам горещ душ, след което използвам нова четка от "Касуел Маси" и измивам тялото си с "Грюн", намазвам се с овлажнител от "Лубридерм" и слагам на лицето си крем "Нютрогена". Колебая се между два костюма. Единият е "Бил Робинсън" от вълнен креп, купих го от "Сакс" с памучна жакардова риза "Шаривари" и вратовръзка "Армани". Другият е със сако от кашмирена вълна, памучна риза и вълнени панталони с набор от "Аликзандър Джулиън", вратовръзката е копринена на точки "Бил Блас". Този панталон навярно е дебеличък за май, но ако Патриша е с онзи тоалет от "Карл Лагерфелд", както предполагам, тогава ще обуя него, защото ще подхожда на костюма ѝ. Обувките са мокасини "А. Тестони" от крокодилска кожа.