Брет Елис - Американски психар

Прайс млъква. Не може да намери последните две думи на това дълбокомислено изречение. А те са "няма значение". Едновременно съм разочарован, ала и успокоен.

– Но всъщност какво? – пита отегчено Крейг. – Ако щеш, вярвай, ама те слушаме. Така че давай нататък.

– Бейтмън – поглежда ме Прайс умолително. – Ти кажи. Какво мислиш?

Вдигам очи, усмихвам се и не обелвам дума. Отнякъде

– Може би от телевизора? – долитат звуците на националния химн. Причината? Не знам. Навярно са го пуснали преди рекламите. В "Шоуто на Пати Уинтърс" утре ще разговарят за бившите портиери от "При Нел" и къде са те сега. Въздъхвам, свивам рамене с безразличие.

– Е на това му се вика добър отговор – заключава Прайс. – Съвсем си оглупял.

– Това е най-ценната информация, която научавам, откакто... – поглеждам "Ролекс"-а си – ...Макдърмот предложи да пием бира. Мамка му, съвсем ще се побъркам, ако не ударя едно уиски.

Макдърмот вдига глава, ухилва се и мърка:

– Ммм, гадженце. Дългокрако. Готино.

– Много си културен, няма що – клати глава Гудрич.

Онова английско конте Найджъл Морисън се отбива на нашата маса. Забол е цвете в ревера на сакото си "Пол Смит". Но не можел да се присъедини към нас, защото трябвало да се види с други британски приятели, Иън и Люси, в "При Делмонико". Секунди след като се разкарва, някой подхвърля злобно:

– Абе този Найджъл бил голямо добиче.

Друг додава:

– Да, ама има повече жили от нас.

– Кой движи сметката на "Фишър"?

– Зарежи това. Я кажи за сметката на "Шепърд". Кой я движи нея?

– Това не е ли Дейвид Мънроу? Леле, какъв тен.

– Абе, остави го тоя мухльо.

– Дрън-дрън.

– ...голяма работа, че...

– И каква ще ми е изгодата от това?

– Пиесата на Шепърд или сметката на "Шепърд"?

– Уж богати хора, пък с евтини стереоуредби.

– Не, само мацки, които пият с мярка.

– ...абсолютен въздух под налягане...

– Искаш ли огънче? Гле'й какъв готин кибрит.

– И каква ще ми е изгодата от това?

– Трябва да върна едни видеокасети.

Тези думи май са мои.

Някой вече е извадил мобилен телефон "Минолта" и се обажда да поръча кола. Слушам с половин ухо, защото съм се зазяпал в някакъв тип, който страшно прилича на Маркъс Халбърстам и си плаща сметката. Точно в този момент ни в клин, ни в ръкав някой от нас пита:

– Защо?

Колкото и да се гордея с хладнокръвието си и с това, че върша точно онова, което трябва, все пак осъзнавам нещо. "Защо?" И механично, съвсем без всякаква връзка или причина, отварям уста и обобщавам за идиотите:

– Абе, знам, че трябваше да направя това, вместо да не го правя, ама, мамка му, на двайсет и седем съм и така изглежда животът в бар или клуб в Ню Йорк или някъде другаде в края на века и точно така се държат хората, аз също, и това е за мен да си Патрик, мисля си, защото... ъъъ, така де...

Въздъхвам, свивам рамене и пак въздъхвам, а в "При Хари" над една от вратите, прикрити с червени плюшени завеси, виси табела, на която с червени букви е написано: ТОВА НЕ Е ИЗХОД.

За книгата

AMERICAN PSYCHO

© Bret Easton Ellis, 1991

Брет Ийстън Елис

АМЕРИКАНСКИ ПСИХАР

©Превел от английски Георги Шарабов

©Редактор Росица Ташева

© Художник на корицата Стефан Касъров

Формат 84x108/32.

Печатни коли 32.25

ИК "Колибри"2007

1000 София, ул. "Иван Вазов" № 36

тел./факс 9874810

e-mail: colibri@bnc.bg; colibri@mtel.net

Цена 14 лв.

Предпечатна подготовка "Ибис" Печатница "Унискорп"

КНИЖАРНИЦИ "КОЛИБРИ" В СОФИЯ

ул. "Иван Вазов" № 36 тел. 9888781

www.colibri.bg

сканиране, разпознаване, корекция, формат : buba

2015 год .

За автора

Американският писател Брет Ийстън Елис (р. 1964) е автор на пет романа – "По-малко от нула", "Правилата на привличането", "Американски психар", "Гламорама" и "Лунен парк", от които само последният още не е филмиран. Елис е считан за един от най-изтъкнатите представители на т.нар. "поколение X" – поколението на родените между шейсетте и осемдесетте години. Героите на романите му са обикновено преуспели егоистични и празни млади хора, които по своему страдат от участта си. Понякога наричат Елис нихилист, докато той самият се смята за моралист. Третият му роман, "Американски психар", предизвиква истински скандал още преди да е публикуван и първото издателство, на което го предлага, го отказва заради... "мизогинията" му! След излизането си през 1991 г. романът бързо придобива впечатляваща популярност и става култов бестселър, а през 2000 г. се появява и филмът на Мери Харон с Кристиан Бейл. "Американски психар" ни представя две години от живота на двайсет и шест годишния банкер Патрик Бейтмън – високообразован и напълно бездуховен млад човек, ненадминат специалист по модно облекло, редовен посетител на нюйоркските шикозни заведения, любител на изисканите питиета, наркотиците и порнофилмите, фин познавач на попмузиката, прототип на съвременния антигерой, самопровъзгласил се за сериен убиец и антропофаг. След поредната вечер, прекарана в иначе блестящо написани безсмислени ресторантски разговори, Бейтмън се забавлява, като изнасилва млади жени и убива когото свари, след което изяжда част от жертвите си сготвени или натюр. Романът често е схващан като сатира на юпи-културата и това би било възможно тълкуване, ако еротичните сцени и сцените на насилие не бяха повече от нормалното за подобен вид критическа литература и ако описанията им не се отличаваха с гротесков натурализъм, който препраща по-скоро към любимите на Бейтмън порнокасети и към филмите на Тарантино, отколкото към романите на Томас Харис. Впрочем никой от обкръжението на Бейтман не подозира за "страничната му дейност", а адвокатът му, пред когото той, така да се каже, се изповядва, отказва да му повярва. Читателят също се пита кое е истина и кое плод на отегченото въображение на свръхзадоволения американски финансист. Но както и да си отговори, ще му остане удоволствието от майсторското перо на Елис, от искрящите от хумор диалози и, разбира се, от напрегнатото очакване на развръзката.