Брет Елис - Американски психар

Разговорът следва своя нормален объркан ред – никаква връзка между темите, никаква вътрешна логика, с изключение може би на тайната, конспиративната. Само думи, думи и като във филм, който не е озвучен добре, те се наслагват една върху друга. Трудно се съсредоточавам върху това, което се говори, защото от известно време банкнотоброячната ми машина започна да разговаря с мен, като понякога на екрана ѝ със зелени букви се изписваха странни послания: "Убий президента" или "Нахрани ме с бездомна котка". А в понеделник вечер наистина се уплаших, когато пейката в парка, на която седях, тръгна след мен и също ми заговори. Пълно разпадане, мисля си. Единственото нещо, което успявам да скалъпя и да вмъкна в разговора, са думите:

– Не мърдам оттук, ако нямаме някъде запазена маса, така че казвайте, имаме ли резервация, или не?

Забелязвам, че всички пием бира. Аз ли съм единственият, който вижда това? Между впрочем нося очила с рамки, имитиращи черупка на костенурка, без диоптър.

На телевизионния екран в "При Хари" върви "Шоуто на Пати Уинтърс", което сега се излъчва следобед и конкурира Джералдо Ривера, Фил Донахю и Опра Уинфри. Днешната тема е "Равносилен ли е икономическият успех на щастието?" Отговорът на пичовете в "При Хари" този следобед е гръмогласно: "Иска ли питане?", след което започват весели подсвирквания, поздравления и наздравици. Сетне на екрана се появяват кадри от встъпването в длъжност на Буш по-рано тази година, някакво изказване на бившия президент Рейгън, Пати прави кратък коментар, но от шума в бара не се чува нищо. Сред навалицата се заформя изтощителен спор за това дали той лъже, или не, въпреки че никой не слуша, а и да слуша, не може да чуе какво говорят от екрана. Единственият, който се възмущава искрено, е Тим Прайс. Мисля, че друга му е мъката, но използва възможността да се изплаче.

– Как може да лъже така нагло? Тия глупости да ги разправя на баба си.

– Мамка му – изстенвам. – Какви глупости? Кажете ми вие къде сте запазили маса. Не че съм толкова гладен, но хубаво е да сме подсигурени. Какво ще кажете за "220"? Ей, Макдърмот, какво пише за него в "Загат"?

– А, там не си е работа – оплаква се Фаръл още преди Крейг да е успял да отвори уста. – Миналия път ми пробутаха кокаин с толкова очистително, че после щях да се надрискам в "Ем Кей".

– Да бе, животът те засмуква и накрая сдаваш багажа.

– И ти скапва вечерта – сумти Фаръл.

– Абе ти не беше ли тогава с Кирия? – пита Гудрич.

– Сигурно това ти е скапало вечерта.

– Какво можех да направя? Сбара ме по телефона – свива рамене Фаръл. – Съжалявам.

– Сбарала го по телефона, а?

Макдърмот ме сръгва с лакът в ребрата.

– Млъкни, Макдърмот – цупи се Фаръл и дръпва тирантите на Крейг. – С тебе може да излезе само просякиня.

– Забравяш нещо, Фаръл – намесва се Престън. – Макдърмот си е просяк.

– Как е Кортни? – ухилен се обръща Фаръл към Крейг.

– Отговори му само с "не" – подхвърля някой.

Прайс откъсва поглед от телевизора и се обръща към Крейг, после към мен и махва с ръка към екрана.

– Не мога да повярвам. Виж го. Изглежда съвсем... нормален. Ни лук ял, ни лук мирисал. Безопасен като... безопасна игла.

– Гадже, гадже – провиква се някой. – Насам, насам.

– Той е съвсем безобиден бе, смотаняк. Беше съвсем безобиден. Както и ти си безобиден. Ама той поне изсра всичките тия лайна, а ти не можа дори да ни вкараш в "150", така че си трай – обобщава Макдърмот.

– Умът ми не го побира как някой може да се дуе така, след като е затънал до гуша в лайната – вайка се Прайс, без да обръща внимание на Крейг.

Изважда си пура и започва да я оглежда натъжен. Все още ми се струва, че на челото му има размазано петно.

– Сигурно защото Нанси е винаги до него – гадае Фаръл. – Опасна е тази Нанси.

– Брей, много си бил готин бе.

Прайс изглежда наистина объркан. Говори се, че бил в психиатрия.

– Някои сме се родили готини – усмихва се Фаръл. Избухвам в смях при тази забележка, защото Фаръл в никакъв случай не може да бъде наречен готин, а Прайс ме стрелва с поглед укорително.

– Бейтмън, какво ти е толкова смешно?

Вдигам рамене.

– Не знам. Такъв съм си, веселяк – спомням си думите на брат ми и добавям: – Рокендрол и карай да върви.

– И бъди какъвто можеш да бъдеш – допълва някой.

– О, стига глупости. – Прайс не иска да изпусне нишката. Решава да направи трезв анализ. – Слушайте сега... Той се прави на безобиден изкуфял дъртак. Но всъщност... Но всъщност...