Брет Елис - Американски психар

– Какво ще правиш? – питам. – Не са ли обявили награда за мен?

– Не. Няма награда – изръмжава той и прибира парите с едната ръка, а пистолетът в другата сочи право в мен.

– Откъде знаеш, че няма да се оплача и да поискам да ти отнемат разрешителното?

Напипвам ножа в джоба си, измъквам го и му го подавам, целия оплескан с кръв и полепнали косми.

– Знам, защото си виновен – казва той и размахва пистолета. – Махни го това от очите ми.

– Твоя работа – промърморвам ядосано.

– Очилата.

Той пак посочва с пистолета.

– Откъде знаеш, че съм виновен?

Направо не мога да повярвам, че казвам това толкова спокойно.

– Внимавай какво правиш, копеленце – предупреждава ме той. – Очилата.

– Те са скъпи – опитвам се да протестирам, но веднага разбирам грешката си и въздъхвам. – Исках да кажа евтини де. Много са евтини. Струват само... Парите не стигат ли?

– Очилата. Давай ги – ръмжи той.

Свалям ги и му ги подавам. Може пък наистина да съм убил Соли, макар да съм твърдо убеден, че от шофьорите на такси, които съм пречукал в последно време, нито един не бе американец. Но нищо чудно и да съм го направил. И може наистина да има разлепена обява за издирването ми... Къде? Там, където се събират всички таксита. Как му викаха? Шофьорът пробва очилата, оглежда се в огледалото, после ги сваля. Сгъва ги и ги прибира в джоба на якето си.

– Смятай, че си мъртъв – усмихвам му се тъжно.

– А ти си юпи-отрепка – отвръща ми той.

– Смятай, че си мъртъв, Абдула – повтарям съвсем сериозно. – Можеш да разчиташ на честната ми дума.

– Брей! А ти си юпи-отрепка. Кое е по-лошото?

Той пали двигателя и бавно се отдалечава от мен. Докато вървя обратно към магистралата, спирам, задавен от хрипове, със свито гърло, и си мърморя:

– Искам само... да продължа играта.

Стоя като вкаменен на безлюдна автобусна спирка. Иззад един плакат на "Опера за три гроша" се появява старица, бездомна просякиня, беззъба, с лице, покрито с язви, и протяга към мен трепереща, зачервена ръка.

– Я да ми се махаш от главата! – скастрям я.

Тя ме съветва да се подстрижа.

"При Хари"

В петък вечер няколко души си тръгваме по-рано от работа и се замъкваме в "При Хари". В групата сме Тим Прайс, Крейг Макдърмот, аз и Престън Гудрич, който в момента ходи с едно страхотно гадже на име Плъм – без второ име, само Плъм, актриса и фотомодел, и имам чувството, че всички адски я харесваме. Започваме да спорим къде да запазим маса за вечеря: "Фламинго Изток", "Бар Омар", "220", "Антиживот", "При Майкъл", "Спаго Изток", "Льо Сирк". С нас е и Робърт Фаръл, извадил е на масата пред себе си портативното устройство с котировките на фондовата борса и при всяка промяна в курсовете натиска разни бутончета. С какво сме облечени? Макдърмот е с кашмирено спортно сако, вълнени панталони, копринена вратовръзка, всичко от "Хермес". Фаръл е с кашмирена жилетка, кожени обувки и вълнени панталони "Гарик Андерсън". Аз съм облякъл вълнен костюм "Армани", обувки "Алън Едмъндс", кърпичка в джобчето на сакото от "Брукс Брадърс". Някой от останалите е с костюм, скроен и ушит от "Андерсън и Шепърд". Друг пък ни поздравява с вдигане на палци от отсрещната страна на бара, много прилича на Тод Лодър, а може и да е той самият, и така нататък, и така нататък... По навик всички отправят въпросите си към мен. Например: кърпичката в джобчето на сакото по един и същ начин ли се слага и на официален, и на всекидневен костюм? Има ли изобщо някаква разлика между морските ботуши и високите боти с обърната подплата? Леглото ми се е продънило и не е удобно за спане, какво да правя? Как да установиш качеството на един компактдиск, преди да го купиш? Кой възел за вратовръзка е по-малък от "Уиндзор"? Как да запазим еластичността на пуловерите си? Всякакви дребни подробности около купуването на палто от стригана кожа. Аз, естествено, си мисля за съвсем други неща и си задавам свои въпроси: Не съм ли пълен боклук? Трябва ли човек да е против конформизма? Мога ли да си уредя среща със Синди Крофърд? Ако си зодия Везни, какво означава това и можеш ли да го докажеш? Днес бях обсебен от идеята да изпратя по факса кръвта на Сара, която изцедих от влагалището ѝ, до апарата в служебния ѝ кабинет в отдел "Сливания" на "Чейз Манхатън". Сутринта не тренирах, защото се захванах да правя гердан от прешлените на някакво момиче, окачих си го на врата и мастурбирах с него в мраморната вана в банята, ръмжащ и стенещ като животно. После гледах филм за пет лесбийки с десет вибратора. Любима група: "Токинг Хедс". Питие: "Джей енд Би" или водка "Абсолют" с лед. Телевизионно шоу: "В късната вечер с Дейвид Летърмън". Газирано питие: диетична пепсикола. Минерална вода: "Евиан". Спорт: бейзбол.