Брет Елис - Американски психар

От около месец се появявам в службата от дъжд на вятър. Единственото, което ми се иска да правя, струва ми се, е да работя върху мускулите си, предимно да вдигам тежести, и да си запазвам маси в ресторанти, в които вече съм бил, а след това да отменям резервациите. Апартаментът ми вони на развалени плодове, но всъщност миризмата идва от месото, което изстъргах от главата на Кристи и поставих в стъклена купа "Марко" на полица до антрето. Самата глава, покрита с мозъчна каша, куха и с извадени очи, лежи в ъгъла на хола под пианото и смятам да я използвам за фенер на празника Вси светии. Заради вонята решавам да използвам апартамента на Пол Оуен за малката веселба, която съм планирал за довечера. Поисках жилището да бъде проверено за подслушвателни устройства и останах разочарован, защото не бе открито нито едно. Някой, с когото се свързах чрез адвоката си, ми съобщи, че Доналд Кимбол, частният детектив, разбрал отнякъде, че Оуен наистина бил в Лондон. Забелязали го два пъти във фоайето на хотел "Кларидж", по веднъж при шивач на Савил Роу и в новооткрит моден ресторант в Челси. Преди две вечери Кимбол отлетя за там, което означава, че вече никой не наблюдава апартамента, и ключовете, които откраднах от Оуен, все още вършат работа, та следобед отнесох там инструментите – бормашина, бутилка с киселина,пистолета за забиване на пирони, ножове и запалка"Бик". Наемам две компаньонки от престижна частна агенция, чиито услуги досега не съм ползвал. Плащам със златната кредитна карта "Американ Експрес" на Оуен, която, предполагам, не е под наблюдение, защото сега всички смятат, че той е в Лондон. Но платинената я държат под око. По ирония на съдбата (според мен) "Шоуто на Пати Уинтърс" сутринта бе за полезните съвети на принцеса Даяна към онези, които искат да бъдат красиви.

Полунощ е. Разговорът, който водя с двете момичета – много млади, русокоси мацета с големи цици, е кратък, тъй като едва успявам да удържам обърканата си природа.

– Та ти живееш в истински палат, господинчо – заключава едната от тях, на име Тори, впечатлена от смешно подреденото жилище на Оуен. – Това си е истински палат.

– Чак пък толкова – отвръщам, подразнен.

Докато забърквам питиетата от добре заредения бар-шкаф на Оуен, споменавам, че работя в "Пиърс енд Пиърс" на Уолстрийт. Това тях не ги интересува. Отново дочувам гласа на някоя от двете, която пита дали това не е магазин за обувки. Тифани пък разглежда списания отпреди три месеца, седнала на тапицирания с черна кожа диван под ивицата фалшива волска кожа. Изглежда, смутена, сякаш не разбира нещо. "Моли се, кучко, само се моли", мисля си и трябва да си призная, че е адски възбуждащо да подтикваш тези момичета да се унижават пред теб за дребни пари. Наливам им още по едно питие и споменавам между другото, че съм учил в "Харвард".

– Знаете ли какво е това? – питам след известна пауза. И направо съм шокиран, когато Тори отговаря:

– Запознах се служебно с един човек, който ми каза, че е учил там.

– Клиент ли беше? – любопитствам.

– А, не – стресва се тя. – да кажем, че беше познат по работа.

– Да не е бил сутеньор? – подпитвам пак и се случва най-ужасното.

– Е, нека си бъде познат по работа. – Тя спира, за да отпие от чашата си. – Каза ми, че е учил в "Харвард", обаче... аз не му повярвах. – Поглежда към Тифани, после към мен. Единодушното ни мълчание я насърчава да разказва и тя продължава с нелогично насечени изречения.

– Имаше той една маймунка. И понякога се налагаше да я гледам... в неговия апартамент. Пусках си телевизори и зяпах по цял ден, щото нямаше к'во да правя, докато онзи пич го нямаше вкъщи... и докато уж пазех маймунката. Но нещо ѝ имаше... на тая маймуна. Искаше да гледа само...

Тя млъква с озадачен израз на лицето, несигурна дали да каже всичко, дали аз и другата курва сме достойни да бъдем посветени в тази тайна. Подготвям се за нещо сензационно, шокиращо.

– Искаше да гледа само... – тя въздъхва и някак бързо забърборва: – "Шоуто на Опра Уинфри". Нищо друго не признаваше. Онзи пич го беше записал на куп касети само заради маймуната – тя ме поглежда умолително, сякаш си е загубила ума тук, в жилището на Оуен, и аз трябва да ѝ го потърся – и беше изрязал рекламите. Абе опитвам се веднъж да сменя канала... да спра касетата... за да си гледам някой сериал или нещо друго... но – тя допива чашата си, обръщайки нагоре очи, явно притеснена от тъпия си разказ, но продължава смело – пустата му маймуна започна да пищи и не млъкна, докато на екрана не се появи Опра. – Преглъща, прочиства гърлото си, изглежда готова да се разплаче, ала не го прави. – И знаете ли, щом се опитвах да превключа на друг канал, гадната маймуна се нахвърляше да ме драска...