Неизв. - Л. Рон Хабърд Страх

- Благодаря ти - каза Лоури, като пристъпваше към вратата, уплаши сеца не би Себастиан да се скрие.

- Е, вярно, попрекалил сте малко, професор Лоури. Аз пък мога да ви покажа хора на село, дето ще ви кажат, че са срещали много неща и не могат да обяснят какви са били. Не е добре за здравето да си просите от демоните да ви смажат.

- Да. Да, сигурен съм, ченее.Трябвадаси тръгвам, Терънс, но ако искаш, мини някой следобед през кабинета ми, щом се събудиш. Ще се радвам да чуя каквото знаеш.

- Благодаря, професор Лоури. Благодаря ви. Ще ви разкажа.

- Лека нощ, Терънс.

- Лека нощ, професор Лоури.

Лоури припряно се насочи кьм най-дълбоката сянка на улицата и когато се увери, че Терънс не може да го види, започна да се озърта за някаква следа от Себастиан. Но пред очите му се мяркаше понякога само тъмното нещо, което навсякъде ходеше с него.

Беше търсил хаотично почти двадесет минути, когато някой тихо го повика. Ето го и Себастиан -криеше се до един храст.

- Ох - с облекчение каза Лоури. - Надявах се, че не си изчезнал. Исках да ти кажа, че ако си склонен да почакаш, ще откупя златния пояс.

- Аз не се сърдя - каза Себастиан.

- Но си искаш обратно пояса, нали?

- Би ми било много приятно. Толкова хубав пояс беше. Направих го със собствените си ръце, с многобройни смирени молитви кьм Бога, и макар че металът идваше от езичниците, работата ми бе изпълнена с любов.

- Ще имаш своя пояс. Но тази нощ трябва да ме заведеш на мястото, където ще намеря четирите часа.

- Значи решил си да ги намериш?

-Да.

- Джим Лоури, чудя се дали эааеш какво ще ти струва да ги намериш.

- Каквато и да е цената, имам намерение ла го паправя!

- Днес си смел.

- Не съм смел. Зная какно трябва да направя, това е всичко.

- Джим Лоури, снощи ти срещна някои неща.

- Така е.

- Тези неща бяха па твоя страна. Те бяха силите па доброто. Не си загубил своите четири часа с тях, Джим Лоури. Нито пък с мен.

- Трябва да ги намеря.

- Не би могъл да понесеш силите от другата страна. Не би могъл да понесеш толкова болка, ужас и зло. Ако ще намираш тези четири часа, трябва да се подготвиш за среща отблизо с другите сили.

- Трябва да ги намеря.

- Тогапа, Джим Лоури, вярвай ми и аз ще ти покажа част от пътя. Останалият път ще го извървиш сам.

- Води и аз ще те следвам.

Изящната малка ръка па Себастиан направи кръстен знак във въздуха, после посочи път нагоре. Лоури се намери па гладко синкаво шосе, което завиваше нагоре и напред сякаш чак до луната.

Себастиан стисна в ръка броеницата си и закрачи напред. Лоури се озърташе, но колкото и да търсеше, не видя малкото черно невдо, нито чу смеха му, ако този смях идваше от него.

Вървяха дълго, покрай просгряни в далечината ни пи и скупчени спящи къщи. Веднъж ги подмша същество с приведена глава и скрито лице, вървеше надолу с бапни морни крачки, но Лоури не разбра какво е.

Пътят под краката им стана начупен, като че някога е бил направен от стъпала, които времето е превърнало в чакъл. Все по-често в пукнатините се появяваха снопчета трева, явно пътят не беше използван много. Отпред мъгливите очертания на планини се оформиха в погледа му, после на Лоури му се стори, че твърде бързо са надвиснали право над тях. Пътят започпа да криви и да се гмурка по склоновете, накланяше се навън, заставаше почти вертикално навътре, тук наглед земетръси и лавини бяха поработили старателно. Даже и сега, както вървяха по него, понякога потреперваше, веднъж с въздишка, завършила в грохот, цяло парче от пътя се срути зад тях, оставяйки пустота след себе си. Лоури вече се тревожеше дали въобще ще успее да се върне.

- Сега става по-трудно - каза Себастиан. - Някога катерил ли си се по планини?

- Не много често.

- Е… досгатъчно силен изглеждаш.

Себастиан се отклони под прав ъгъл от виещия се

път и с лекота закрачи нагоре по почти вертикалната скала. Лоури се закатери и изумен откри, че колкото и висок да му се бе сторил този склон, беше само осем-девет фута и той го преодоля лесно. Повървяха покрай ръба, пътят бързо потъваше долу, докато започнала се вижда като бяла струна. Тук горе вятърът беше малко по-силен, но още топъл, луната светеше дружелюбно. Струваше му се, че имат някаква основателна причина да бъдат колкото може по-незабележими, сега Себастиан се притискаше в друга скала, този път наистина висока.

- Става малко по-лошо - каза Себастиан. - Бъди много внимателен.

Бяха стигнали края и на двете скали, тук рязък завой надясно предлагаше само усещането за грапав камък на опипващите пръсти.