Лий Бардуго - Престол и щурм Кн.2 от поредицата Гриша

– Както на всички ви е известно – продължи Василий, – аз прекарах последните седмици на път.

– И в пилеене на пари – изкиска се червендалестият генерал. – Предполагам, че скоро ще има нужда от нова конюшня.

Погледът на Василий стана леден.

– Но не бях в Карйева. Вместо това тръгнах на север по поръчение на скъпия ни баща.

Усетих как Николай застина до мен.

– След дълги и трудни преговори имам чест да ви съобщя, че Фйерда ще се присъедини на наша страна в битката срещу Тъмнейший. Обещаха да участват с войски и провизии в общата кауза.

– Нима е възможно? – възкликна един от благородните гости.

Василий изпъчи гордо гърди.

– Възможно е. Благодарение на отдавнашните ни и не малки усилия, нашият най-жесток враг се превърна в най-могъщия ни съюзник.

Около масата се надигнаха развълнувани разговори. Царят сияеше и прегръщаше големия си син.

– Неч жиле Равка ! – взеха да скандират гостите.

С изненада забелязах, че Николай свива вежди. Той самият каза, че брат му обича преките пътеки и, изглежда, Василий беше намерил точно такава пътека в преговорите с Фйерда. Но не беше типично за Николай да изкарва на показ разочарованието или неудовлетворението си.

– Изключителен успех, братко. Отдавам ти чест! – извика Николай и вдигна чаша. – Смея ли да попитам обаче какво са поискали в замяна на подкрепата си?

– Пазариха се до кръв – изсмя се снизходително Василий, – но не постигнаха нещо кой знае колко съществено. Търсеха достъп до нашите пристанища в Западна Равка и поискаха помощта ни при опазването на южните търговски пътища от земските пирати. Сигурно и ти ще се включиш в това, братле – добави той с дружелюбен смях. – Поискаха също да се отворят и някои от северните пътища за транспортиране на дървен материал. А след като Тъмнейший бъде победен, ще очакват и присъединяването на Призоваващата слънцето към общите ни усилия да бъде заличена Долината.

При тези думи той широко ми се усмихна. Вирнах брадичка в отговор на самонадеяно му предположение, но условието си беше съвсем ясно и разумно, пък и предводителят на Втора армия беше подчинен на царя наравно с всички останали поданици. Затова се задоволих само да кимна, надявайки се да се е получило достолепно.

– Кои пътища по-точно? – настоя Николай.

Василий махна пренебрежително с ръка.

– Някъде на юг от Халмхенд, западно от Вечните ледове. Те са добре защитени от гарнизона при Уленск, ако на фйерданите им хрумне нещо друго.

Николай рязко се изправи и столът му изскърца пронизително по лакирания паркет.

– Кога вдигна блокадата? От колко време са отворени пътищата?

Василий се намръщи.

– Какво значение...

– От колко време ?!

Раната в рамото ми взе да пулсира.

– Малко повече от седмица – отвърна Василий. – Нали не мислиш, че фйерданите ще ни нападнат откъм Уленск? Реките няма да замръзнат месеци напред, а дотогава...

– Замисли ли се поне за миг защо фйерданите са се загрижили за пътищата, по които се транспортира дървен материал?

Василий махна безразлично с ръка.

– Предполагам, че им трябват трупи – каза. – Или пък са свещени за някои от нелепите им горски духове.

Около масата се разнесоха нервни смехове.

– Всички те са охранявани от един-единствен гарнизон – изръмжа Николай.

– Защото планинските проходи са твърде тесни, та през тях да мине

истинска армия.

– Ти говориш за армия от стар тип, братко. На Тъмнейший не му трябват батальони, пехотинци или тежко въоръжение. Достатъчни са му неговите Гриша и ничевие . Трябва незабавно да евакуираме двореца.

– Но това е абсурдно!

– Единственото ни предимство беше да сме предупредени отрано за атаката. Съгледвачите по тези блокади бяха нашата първа защитна линия. Те бяха нашите очи, а ти сега ни ослепи. Тъмнейший може да е вече само на няколко километра от нас.

Василий тъжно поклати глава.

– Ставаш за смях.

Николай стовари длани върху масата. Чиниите подскочиха с оглушителен звън.

– Тогава защо на масата ни няма фйердански пратеници, които да споделят твоята слава и да вдигнат наздравица за този невиждан и нечуван съюз?

– Проводиха да ни предадат най-искрените им извинения. Точно в момента нямали възможност да пътуват, защото...

– Защото тук скоро ще настане кървава сеч. Съюзили са се с Тъмнейший.

– Според сведенията на нашите съгледвачи той е на юг и е в съюз с Шу.

– Нали не си въобразяваш, че той няма шпиони и сред нашите съгледвачи?