Ан Леки - Милостта на Калр

Помислих си как би реагирала Сейварден на подобна среща, когато беше млада. Кривнах много леко устни.

— Не е необходимо, граждана.

— О, някоя ме е изпреварила. Така ми се пада! — Маниерът ми явно не я впечатляваше, което беше знак, че се е сблъсквала с такъв маниер и преди, дори че е свикнала с него. А аз, от своя страна, със сигурност имах новини за Омоу, които почти всички тук даваха мило и драго да чуят. — Е, поне елате да вечеряте с нас, флотска капитана! Капитана Хетнис вече е поканена, разбира се. Днес така или иначе няма да имате официални срещи.

Последните ѝ думи звъннаха ясно във внезапна тишина, а миг по-късно чух дузина или повече детски гласове да пеят в унисон. Не на радчайски, мелодията също не беше радчайска, катереше се нагоре през широки интервали, после слизаше на по-малки стъпки, но като цяло се извисяваше и свърши на по-висок тон от началния. Граждана Фосиф спря да дрънка за вечерята, прекъсната по средата на изречението от моята очевидна липса на внимание.

— О, да — каза тя. — Това са храмовите...

— Тихо! — сопнах се аз. Децата подхванаха нов куплет. Все още не разбирах думите. Изпяха още два куплета, докато гражданата пред мен се опитваше да скрие смущението си. Не си тръгваше обаче. Явно бе твърдо решена да говори с мен. Сигурна бе, че ще получи своя шанс, стига да е достатъчно търпелива.

Можех да излъча запитване до станцията, но вече знаех отговора. Фосиф Денче явно бе изтъкната граждана по тези места и вярваше, че името ѝ е ключ, който отваря всякакви врати, а в тази система, на тази станция, това означаваше само едно — ча ѝ.

Песента свърши, последвана от рехави аплодисменти. Погледнах към граждана Фосиф. Изражението ѝ се проясни. Грейна.

— А, флотска капитана, ясно, знам каква сте. Вие сте колекционера! Непременно трябва да ми дойдете на гости долу. Самата аз нямам грам слух, но работниците в провинциалното ми имение постоянно вдигат нецивилизован шум, който, оказва се, бил автентични и екзотични музикални отломки от времето на техните предци. Било почти като музейна сбирка, така твърдят някои хора. Но администратората на станцията може да ви каже всичко за това, докато вечеряме днес. Тя също колекционира, а аз ви знам какви сте вие, колекционерите, без значение какво точно колекционирате. Вечно искате да сравнявате и разменяте. Напълно ли сте сигурна, че имате подходящо място, където да отседнете?

— Вървете си — казах ѝ аз с глас категоричен и равен.

— Разбира се, флотска капитана. — Поклони се ниско. — Ще се видим на вечеря, нали? — И без да изчака за отговор, се обърна и изчезна в тълпата.

— Ако флотската капитана позволи — подхвана отново капитана Хетнис, навела се към мен, за да я чувам, без да вика в шумотевицата. — Почти четвърт от чая, който изнася Атоек, се отглежда в семейните плантации на граждана Фосиф. Апартаментът ѝ е много близо до сградата на администрацията, точно над нея всъщност, на второто ниво.

Ставаше все по-интересно. Само допреди минути смятах, че капитана Хетнис нито е очаквала да остана тук, нито иска да го направя. А сега по всичко личеше, че държи да приема поканата на тази едра земевладела и производитела на ча ѝ.

— Отивам в резиденцията на губернатората — казах аз. Знаех, че системната губернатора не е там. Но въпреки това щях да отида. — А после, докато се настанявам в квартирата си, вие можете да ми докладвате.

— Капитана. Да, капитана. — А после, след като аз не добавих нищо, продължи: — Ако мога да попитам, капитана. Къде сте отседнали?

- Четвърто ниво на Долната градина — отвърнах с равен глас. Хетнис храбро се опита да скрие изненадата и объркването си, но беше повече от ясно, че нито е очаквала този отговор, нито го харесва.

6

Изкуствените интелекти на станциите се строят, буквално израстват, заедно със строежа на своите станции. Скоро след като станция Атоек била завършена, по време, когато гневът от неотдавнашното анексиране още бил жив, се стигнало до насилие. Дузина секции на четири нива били повредени непоправимо.

Инсталирането на ИИ във вече съществуваща, завършена конструкция е рисково начинание. Резултатите рядко са оптимални, но все пак може да се направи. И е правено неведнъж. Но по някаква причина — може би за да се забрави насилието, или защото поличбите не били благоприятни, или поради друг някакъв фактор — повреденият сектор на станция Атоек не бил ремонтиран, а блокиран.

Това, разбира се, не попречило на хората да се вмъкват там. В Долната градина живееха поне няколкостотин души, макар че на теория секторът би трябвало да е празен. Всяка граждана имаше проследяващ чип, имплантиран веднага след раждането, така че станцията знаеше къде са всички нейни обитатели, знаеше и за гражданите в Долната градина. Но не можеше нито да ги види, нито да ги чуе, както виждаше и чуваше останалите, освен ако нямат специален имплант за връзка със станцията, което едва ли бе често явление сред обитателите на повредения сектор.