Ан Леки - Милостта на Калр

Фактът, че евентуалното ми оставане на станцията бе смутило толкова сериозно капитана Хетнис, бе почти толкова интересен, колкото факта, че станцията очевидно бе пропуснала да я уведоми за плановете ми. Или пък на нея не ѝ бе хрумнало да попита.

— Имам къде да се настаня, капитана.

— О. Чудесно, капитана. — Но нещо не ми изглеждаше убедена.

Дадох ѝ знак да ме последва, прекосих дока и тръгнах по коридора. Второстепенният от „Мечът на Атагарис“ тръгна след нас трите, рамо до рамо с Калр Пет. Долових — „Милостта на Калр“ ми го показа — суетливата гордост на Пет, задето ѝ се удава да се прави на второстепенен, дори рамо до рамо с оригинала.

Коридорът, също като дока, носеше следи на износване и лоша поддръжка. Очевидно не го чистеха достатъчно често, поне според стандартите на всеки уважаващ себе си боен кораб. Но пък стените бяха накичени с цветни гирлянди. Празнични гирлянди.

— Капитана — казах след десетина крачки, без да забавям ход. — Ако съм разбрала правилно, днес празнувате фестивала на гениталиите. Но когато казвате „гениталии“, това за всички видове ли се отнася, или конкретно за един? — Дотук, а и докъдето ми стигаше погледът, коридорът беше накичен с миниатюрни пениси. Яркозелени, крещящо розови, електриковосини и един особено противен за окото наситено оранжев цвят.

— Капитана — обади се Хетнис току зад мен. — Това е превод. На атоекски език има една обща дума за всички видове.

Атоекски език. Сякаш е имало само един. Значителният ми личен опит показваше, че езикът никога не е само един.

— Ако флотската капитана ми прости... — Махнах ѝ, че прощавам и разрешавам, без да поглеждам към нея. бих могла, ако поискам, да видя гърбовете ни, своя п нейния, през очите на нищо неподозиращата Пет. Хетнис продължи: — Атоеките не били особено цивилизовани. — Не били цивилизовани. Не били радчаи. 1'дна и съща дума, разликата в значението се носеше единствено от контекста и често оставаше незабелязана. — И сега не е много по-добре. Делят хората на такива с пениси и на такива без. Когато сме пристигнали за пръв път в системата им, те се предали веднага. Владетелата им откачила. Решила, че радчаите нямат пениси, и понеже атоеките трябвало да станат радчаи, заповядала всички хора в системата с пениси да си ги отрежат. Но атоеките нямали намерение да си режат разни неща, затова направили макети и ги струпали пред владетелата си, за да кротува, докато я арестуват и подложат на лечение. И сега, в деня на годишнината, децата посвещават пенисите си на своя бог.

— А атоеките с друг вид гениталии? — Стигнали бяхме до асансьорите към вътрешността на станцията. Фоайето беше празно.

— Те не използват истински пениси, капитана — каза капитана Хетнис, без да крие презрението си към цялата история. — Купуват ги в магазините.

Станцията не отвори вратите на асансьора с бързината и готовността, които бях свикнала да получавам от .,Милостта на Калр“. За миг се замислих дали да не си замълча и просто да видя колко време ще ни държи пред асансьорите. Възможно ли беше станцията чак толкова да не харесва капитана Хетнис? Ако забавянето наистина беше резултат от подобна антипатия, само бих влошила нещата, ако повдигна въпроса открито.

Но тъкмо си поемах дъх да поискам асансьор, когато вратите най-сетне се отвориха. В кабината нямаше гирлянди, нито друга украса. Когато всички влязохме вътре и вратите се затвориха, казах:

— Главния булевард, Станция, ако обичаш.

Щеше да мине известно време, докато Осем и Десет настанят багажа ни в квартирата, която бях уредила, а междувременно аз можех, ако не друго, поне да се появя демонстративно в губернаторската резиденция, която със сигурност имаше вход откъм главния булевард, както и да хвърля един поглед на местния фестивал. На капитана Хетнис, която стоеше до мен, казах:

— И тази история ви се струва достоверна, така ли? — Една владетела с контрол над цялата система. „Предали се веднага“. Опитът ми показваше, че никоя система не капитулира веднага. Части от нея — може би. Но никога цялата. Единственото изключение беше Гарседд, но онази капитулация беше фалшива, беше тактически маньовър, опит за удар в гръб. Неуспешен маньовър, разбира се, и в резултат вече нямаше гарседдаи.

— Капитана? — Въпросът ми беше изненадал и озадачил Хетнис, факт, който тя се опита да прикрие, да удържи лицето и гласа си ведри и спокойни.

— Звучи ли ви като нещо, което може да се е случило наистина? Като нещо, което някоя наистина би направила?