Ан Леки - Милостта на Калр

— Отворили са портал — казах аз. — Веднага щом са ни видели. — И със сигурност преди да получат съобщението ни, преди да разберат кои сме. — Видели са ни и след трийсет секунди са си отворили портал.

Трусът, полял краката ми с чай, бе събудил лейтенанта Тизаруат и нейните Бо. Една от Амаат на Сейварден беше паднала и си бе изкълчила китката. Други щети нямаше, ако не броим няколко счупени чинии — всичко беше предварително прибрано и прикрепено, в случай че стане някаква беля на излизане от саморъчно направения ни портал.

— Но... но, капитана, ние сме „Милост". Приличаме на „Милост“. И не е като да сме се промъкнали в гръб. Защо им е да бягат от нас? — А после направи връзката между техния ход и нашия. — Вие не мислите, че бягат.

— Не исках да рискувам — потвърдих. Една Етрепа побърза да събере парчетата порцелан и да избърше чая по пода.

— Ще напуснем порталното пространство след четирийсет и пет секунди — каза корабът в ушите на всички ни.

— Но защо ? — попита лейтенанта Екалу. Дълбоко разтревожена и озадачена. — Няма как да знаят за случилото се на Омоу. Порталите, които свързват двете станции, се сринаха преди новините да преминат. — В неведение за раздвоението на Анаандер Мианаай и разнопосочните лоялности на офицери и бойни кораби, които бе предизвикало то, капитана Хетнис и „Мечът на Атагарис“ нямаха причина да реагират на появата ни като на заплаха.

Дори онези граждани, които вярваха, че Радч е корумпиран и под чуждо влияние, че някои държавни служители и капитани са потенциални врагове, нямаха представа, че битката е излязла на открито.

— Или са научили нещо — казах аз, — или нещо се е случило тук.

— Готови за излизане — каза корабът на всички ни.

— Капитана — продължи лейтенанта Екалу, — като излезем, как ще разберем къде е „Мечът на Атагарис“?

— Няма как да разберем, лейтенанта.

Тя си пое дъх. Понечи да каже нещо, но си замълча.

— Едва ли ще се натресем в „Мечът на Атагарис“ — добавих аз. — Космосът е голям. А и поличбите от тази сутрин бяха добри.

Екалу явно не можа да прецени сериозно ли говоря, или я поднасям.

— Да, капитана.

Върнахме се във вселената. Слънце, планета, портали, фонов шум от информационен поток. И нито помен от „Мечът на Атагарис“.

— Къде е? — попита лейтенанта Екалу.

— Десет секунди — отговорих аз. — Дръжте се.

Десет и половина секунди по-късно във вселената се отвори непрогледна черна дупка и „Мечът на Атагарис“ се появи на няма и петстотин километра от предишните ни координати. Започна да предава още преди да е излязъл от портала си:

— Непознат кораб, представи се или ще бъдеш унищожен.

— Ще ми се да видя как си пробва силите в това — каза корабът, но само на мен.

— Това не е капитана Хетнис — каза Екалу. — Мисля, че е лейтенанта на нейната декада Амаат.

— „Мечът на Атагарис“ — казах аз. Корабът щеше да излъчи думите ми и без да издавам изрична заповед. — Тук флотска капитана Брек Мианаай, командваща „Милостта на Калр“. Обяснете действията си.

Мина половин секунда, докато съобщението ми стигне до „Мечът на Атагарис“, и още четири секунди, докато командващата го лейтенанта събере мислите си да отговори.

— Флотска капитана. Моля да ме извините. — Междувременно „Милостта на Калр" се идентифицира пред „Мечът на Атагарис“. — Ние... бояхме се, че не сте това, на което приличате, капитана.

— И за какви ни взехте, лейтенанта?

-Аз... не знам, капитана. Просто... ами, не ви очаквахме. капитана. Има слухове, че Палата Омоу е била атакувана или дори унищожена, вече близо месец нямаме никакви новини от тях.

Погледнах към лейтенанта Екалу. Влязла бе в характерния за воините на този кораб режим, тоест изтрила бе всякакви емоции от лицето си. Това само по себе си бе красноречиво, но аз, разбира се, виждах и още. Явно нямаше високо мнение за Амаат лейтенантата на „Мечът на Атагарис“ дори без да броим настоящата случка.

— Ако бяхте постигнали своето, лейтенанта — студено казах аз, — щяхте да чакате още дълго за новини от Омоу. Свържете ме с капитана Хетнис.

— Ако флотската капитана ми прости — отвърна лейтенантата. — Капитана Хетнис е на станция Атоек. — Сигурно си даде сметка как звучи това, защото след кратка пауза добави: — На консултации с губернатората на системата.

— И когато я открия там — попитах аз, като вложих минимална доза сарказъм в гласа си, — ще бъде ли тя в състояние да ми даде някакво по-ясно обяснение какви ги вършите тук?