Ан Леки - Милостта на Калр

Когато се появи в каютата ми, не се чувстваше много по-добре. Яката ѝ беше закопчана накриво — никоя от воините Бо не беше будна да се погрижи за нея и тя се бе облякла сама, нервно, бързаше, изпускаше разни неща и се мъчеше с катарами, които не би трябвало да я затруднят. Посрещнах я права и не освободих Калр Пет, която се мотаеше уж заета из каютата ми несъмнено с надеждата да види или чуе нещо интересно.

— Лейтенанта Тизаруат — казах строго и гневно. — Работата на декадата ви през последните два дни е незадоволителна.

Негодувание, гняв, тревога. Успяла бе да застане в стойка мирно, но видях как гърбът и раменете ѝ се вдървиха още малко, а главата ѝ се повдигна с няколко милиметра. Но поне прояви здравия разум да не отговори.

Аз продължих:

— Вероятно знаете, че има части от кораба, които той не може да види сам. Преди е разчитал на второстепенните за това. Корабът вече няма второстепенни. Почистването и поддръжката на тези части сега са ваша отговорност. А воините от декада Бо системно ги пренебрегват. Например пантите на въздушните шлюзове на совалките не са почиствани от доста време. — Това го знаех от личен опит, покрай една случка от миналата седмица, когато моят живот, а и животът на всички на Палата Омоу, зависеха — покрай други неща — и от това колко бързо ще успея да откача част от въздушния шлюз на една от совалките на „Милостта на Калр“. — Има също така едно място под решетката в банята, което не се вижда, освен ако не си пъхнеш главата там. — Това си беше гадна задача дори при отлична поддръжка. И значително по-гадна, когато въпросното място не е било редовно почиствано. — „Милостта на Калр“ ще ви даде списък. Очаквам всичко да е свършено, когато мина на инспекция утре по това време.

— У-утре, капитана?-Гласът на лейтенанта Тизаруат изведнъж беше прегракнал.

— Утре по това време, лейтенанта. И очаквам както лично вие, така и воините от декадата ви, да спазвате с максимална точност времето, предписано за упражнения в салона и на стрелбището. Свободна сте.

Тя се поклони и си тръгна, гневна и нещастна. По същия начин щяха да се почувстват и воините от декадата ѝ, когато откриеха точно колко работа съм им възложила.

Вярно беше, че имах почти неограничена власт над целия екипаж, особено тук, в изолацията на порталното пространство. Но беше също толкова вярно, че би било голяма глупост да обтегна отношенията си със своите офицери. Също толкова глупаво би било да подклаждам недоволство у воините без основателна причина. Воините от декада Бо със сигурност щяха да възнегодуват срещу видимата неприязън, с която се отнасях към лейтенанта Тизаруат, ако не заради друго, то защото отношението ми към нея причиняваше неудобства и на самите тях. Но също и защото лейтенанта Тизаруат беше тяхната лейтенанта.

Точно към това се стремях. Нарочно натисках нещата. Но всичко зависеше от правилно подбрания момент. Ако натиснех твърде силно или твърде бързо, резултатите нямаше да оправдаят очакванията ми, а току-виж се оказали и катастрофални. Натиснех ли твърде леко, проточеха ли се нещата, времето нямаше да ми стигне и резултатите отново щяха да са незадоволителни. А аз се нуждаех точно от тези специфични резултати. Амаат, Етрепа, собствените ми Калр — те разбираха позицията на Бо. И ако щях да стъжнявам живота на Бо — защото да стъжня живота на тяхната лейтенанта означаваше да стъжня и техния живот, — трябваше да е с основателна причина, която другите декади да могат да разберат и приемат. Не исках никоя на борда да си мисли, че раздавам наказания без обяснение, заради прищевки, или че без значение колко се стараеш, капитаната винаги може да превърне живота ти в ад. Виждала бях капитани, които управляваха екипажите си по този начин. Екипажите им не бяха от най-добрите.

Ала не бих могла да обясня причините си на никого, не сега. Надявах се, че никога няма да мога. Че никога няма да се наложи. Надявала се бях, от самото начало, изобщо да не се стига до тази ситуация.

На следващата сутрин поканих Сейварден на закуска. За мен закуска, за нея вечеря. Сигурно трябваше да поканя и медиката, която закусваше по същото време, но прецених, че за момента ще ѝ е по-добре сама, от- колкото в моята компания.

Сейварден беше на тръни. Виждах, че иска да ми каже нещо, но не е сигурна дали е добра идея да ми го каже. Или може би не знае как да го каже така, че да не се окаже лоша идея. Отхапа от рибата и се пошегува:

— Не знаех, че се класирам за най-хубавия ти сервиз. — Имаше предвид чиниите, деликатен порцелан с украса във виолетово и синьо. И розовите стъклени чаши за чай — Калр Пет знаеше, че закуската ми със Сейварден не изисква никакви официалности, ала пак не бе събрала сили да прибере новия сервиз и да извади емайлираните ми чаши.