Ан Леки - Милостта на Калр

— Флотска капитана — каза „Милостта на Калр" в ухото ми, после ми показа една Амаат, която отиваше към войнишката столова и си пееше тихичко — тъпа детска песничка, каквито се срещат на всички светове. ..Всичко се върти, всичко се върти, планетата обикаля слънцето, всичко се върти. Всичко се върти, луната обикаля планетата...“ Пееше разсеяно и фалшиво.

В моята каюта Калр Пет застана мирно и каза:

— Медиката иска разрешение да говори с вас, флотска капитана.

Войната Амаат в коридора, чула стъпките на своя колега зад себе си, млъкна, внезапно осъзнала какво прави.

— Да влезе — казах на Пет, напълно ненужно, разбира се, защото войната вече знаеше, че планирам да говоря с медиката.

Вратата се отвори и медиката влезе — мъничко по-рязко, отколкото се смяташе за допустимо.

— Флотска капитана-започна тя, напрегната и гневна.

Вдигнах ръка да я спра.

— Медика. Седнете. Ще пиете ли чай?

Тя седна. Отказа чая. Калр Пет излезе от каютата по моя заповед, добре овладяла негодуванието си, че ще пропусне разговор, който определено обещаваше да е интересен. Когато войната излезе, подканих с жест медиката, която седеше като на тръни срещу мен от другата страна на масата. „Слушам те“.

— Моля флотската капитана да ми прости. — Изобщо не личеше да я интересува ще ѝ простя ли, или не. Сви юмруци под плота на масата. — Флотска капитана. Иззели сте определени лекарства от лазарета.

— Така е.

Това я сепна, макар и само за миг. Изглежда, бе очаквала да отрека.

— Никоя друга не би могла да го направи — продължи медиката. — Корабът настоява, че те никога не са били вадени от инвентарния списък, а аз прегледах грижливо дневниците, всички записи, подробно ги прегледах, и няма данни някоя да ги е вземала. Единствено вие бихте могли да скриете това от мен.

Боях се, че това вече не е съвсем вярно. Но на глас казах друго:

— Вчера, в края на смяната си, лейтенанта Тизаруат дойде при вас и помоли за помощ, за нещо, което да облекчи пристъпи на слабо гадене и тревожност. — Преди два дни, няколко часа след като минахме през портала, лейтенанта Тизаруат бе започнала да изпитва безпокойство. И леко гадене. Същата вечер почти не докосна храната си. Нейните Бо бяха забелязали — със загриженост, разбира се. Така де, проблемът с повечето седемнайсетгодишни е как да им осигуриш достатъчно храна... помежду си бяха стигнали до извода, че я мъчи носталгия по дома. И че се чувства зле, задето аз не я искам тук. — Имате ли притеснения за здравето й?

Медиката така се възмути, че едва не скочи от стола си.

— Не е там въпросът! — После си спомни с кого разговаря. — Флотска капитана. — Преглътна, зачака, но аз мълчах. — Изнервена е. Данните от прегледа говорят за значителен емоционален стрес. Напълно разбираемо. Напълно нормално за млада лейтенанта на първото си назначение. — Още докато говореше, си даде сметка, че аз вероятно имам обширен опит с това какво е нормално за младите лейтенанти при първото им назначение. Съжали, че се е разприказвала, за миг дори съжали, че изобщо е дошла тук да ми търси сметка, да ме обвинява. Но само за миг.

— Съвършено нормално предвид обстоятелствата — казах аз, но имах предвид нещо различно от нея.

— Но не можах да ѝ помогна, защото сте иззели всички лекарства, които бих могла да ѝ дам.

— Да — потвърдих. — Така е. Когато пристигнахме, беше ли взела нещо? — Вече знаех какъв ще е отговорът, но въпреки това попитах.

Медиката примигна, изненадана от въпроса ми, но бързо се овладя.

— Стори ми се, че може да е взела нещо, когато дойде в лазарета от совалката. Но сканирането не показа нищо. Явно просто е била уморена.

Едва доловима промяна в Стойката и също толкова недоловима промяна в емоциите, които прочетох в нея, говореха, че медиката преосмисля в движение значимостта на въпроса ми и странното, пък макар и незначително несъответствие между вида на лейтенанта Тизаруат — видяна с професионалното око на медиката — и показанията на скенера.

— В досието ѝ има ли препоръки за изписване на определени лекарства?

— Не, нищо такова. — Не личеше медиката да е стигнала до някакво заключение. Още по-малко до заключението, до което бях стигнала аз. Но бях събудила любопитството ѝ, макар още да ми беше ядосана. — Последните събития бяха трудни за всички ни. А тя е много млада. И... — Поколеба се. Сигурно се канеше да каже, че вече всички знаят колко съм се ядосала, когато са назначили лейтенанта Тизаруат на „Милостта на Калр“. Толкова ядосана, че да спра да пея цели няколко часа.