Ан Леки - Милостта на Калр

Калр беше капитанската декада, моята. В останалите декади имаше по десет воини, но в Калр бяха двайсет. Спяха на смени, защото — още една разлика с воините от останалите декади — декада Калр винаги беше дежурна, последна останка от времето, когато корабите са имали екипажи от второстепенни, когато войниците им са били фрагменти от самия кораб, а не десетки самостоятелни човешки същества. Воините Калр, които, като мен, се бяха събудили преди малко, чакаха във войнишката столова, семпло помещение с бели стени и голямо колкото да се нахранят десетина души. Стояха прави, всяка до своята паница със скел — бързорастящо лигаво тъмнозелено растение, което съдържа всички хранителни вещества, от които се нуждае човешкото тяло. Ако не си израснал с тази храна, минава известно време, докато свикнеш с вкуса ѝ, Но пък голяма част от радчаите я познават от най-ранно детство.

Калр във войнишката столова подхванаха нестройно сутрешната молитва. „Цветето на правдата е мир“. След първите няколко думи влязоха в общия познат ритъм. „Цветето на приличието е красота във всяка мисъл и действие“.

Медиката — имаше си име и лейтенантски чин, но никоя никога не се обръщаше към нея по този начин — беше зачислена към декада Калр, но не беше лейтенанта към декадата. Беше си просто медиката. И тя като другите членове на екипажа получаваше заповеди да застъпи на вахта, в компанията на още две воини от декадата. Беше единствената офицера от екипажа на Вел, която бе останала на кораба. От една страна, замяната ѝ би била трудно осъществима, от друга — медиката не бе взела почти никакво участие в събитията от предната седмица. Беше висока и слаба, светлокожа според радчайските стандарти, косата ѝ беше толкова светлокафява, че изглеждаше странно, но без ексцентричните нюанси, които говорят за изкуствено оцветяване. Вечно беше намръщена, макар да не бе зла по природа. Беше на седемдесет и шест, но изглеждаше на трийсет и щеше да изглежда така, докато не надхвърли сто и петдесет. Майка ѝ била лекара, както и нейната майка преди това и така нататък. В момента медиката ми беше страшно ядосана.

Събудила се бе с твърдото намерение да разговаря с мен в краткия промеждутък преди да застъпи на вахта, казала бе набързо сутрешната си молитва веднага щом стана от леглото. „Цветето на ползата е Амаат цяла и пълна“. Отклонила бях вниманието си от воините Калр във войнишката столова, но не можех да чуя първите стихове на молитвата, без да чуя и останалото. „Аз съм мечът на правдата...“ Сега медиката стоеше мълчалива и напрегната до стола си в декадната стая, където се хранеха офицерите.

Сейварден влезе в декадната стая усмихната и спокойна — за нея закуската се явяваше вечеря в края на смяната — и видя медиката, която чакаше вдървена и нетърпелива, по-намръщена от обичайното. Долових мигновеното раздразнение на Сейварден, после тя го прогони, извини се за закъснението си и получи в замяна едно разсеяно „няма проблем“.

Във войнишката столова воините Калр довършиха сутрешната молитва, като изрекоха и допълнителните стихове, които бях добавила аз — кратка молитва за мъртвите и изреждане на имената им. Оун Елминг. Нисем Птем — войната, която се бе разбунтувала на Име, предотвратявайки война с чужденците рррррр с цената на собствения си живот.

Декада Бо спеше в малко помещение, което приличаше повече на ниша, отколкото на стая, и едвам побираше десетте легнали едно до друго тела, отнемайки всяка възможност за усамотение и лично пространство. Воините Бо се въртяха, въздишаха, сънуваха, много по-неспокойни от второстепенните, които бяха спали някога тук.

В собствената си миниатюрна каюта тяхната лейтенанта, престъпно младата лейтенанта Тизаруат с невъзможно люляковите очи, също спеше, уж спокойно и без сънища, ала в тялото ѝ се усещаше подводно течение от напрежение, адреналинът ѝ беше малко по- висок от нормалното. Това ниво на адреналин би трябвало да я събуди, както се бе случило предната нощ, но медиката ѝ бе дала нещо да облекчи съня ѝ,

Медиката изгълта набързо закуската си, извини се под нос и само дето не изхвърча от декадната стая.

— Кораб — предаде тя, пръстите ѝ потрепнаха с ясно изразени движения, — искам да говоря с флотската капитана.

— Идва медиката — казах аз на Калр Пет. — Ще ѝ предложим ча ѝ. Но тя едва ли ще го приеме. — Пет провери колко чай е останал в термоса, после извади още една от тъмнорозовите чаши. Подозирах, че повече няма да видя емайлирания си сервиз, освен ако изрично не помоля за него.