Ан Леки - Милостта на Калр

Но и точно там повредите са най-големи. Боя се, че това ще е краят на гъбената промишленост на Долната градина.

— Е, надявам се да предвидят място за отглеждането им при ремонта на подпорите. — Трябваше да говоря за това със станционна администратора Целар и губернатора Жиарод. И да напомня на Жиарод какво ѝ бях казала — че не бива да се отнема прехраната на местните.

— Подозирам, че ако вие им подхвърлите тази идея, флотска капитана, ще се съобразят с нея.

— Надявам се. Какво стана със Сирикс?

Баснааид се намръщи.

— Службата за сигурност я задържа. Аз... не знам. Харесвам Сирикс, макар че винаги е била малко... трудна за общуване. Още не мога да повярвам, че е могла да... — Не довърши. — Ако ме бяхте попитали преди, щях да ви кажа, че тя никога не би направила нещо нередно. Поне не такова. Но чух, не знам дали е вярно, че е отишла сама да се предаде в службата за сигурност и те били на път към Долната градина, когато секционните врати се затворили.

Трябваше да кажа някои неща за Сирикс на губернатора Жиарод.

Мисля, че я разочаровах дълбоко — казах аз. Друго обяснение не виждах, не можех да си обясня постъпката ѝ с гняв. — Дълго е чакала справедливост и изглежда е решила, че аз ще я въздам. Но нейната представа за справедливост е... не съвпада с моята.

Баснааид въздъхна, после попита:

— Как е Тизаруат?

— Добре е. — Повече или по-малко. — Земедела, Тизаруат с влюбена във вас до уши.

Тя се усмихна.

— Знам. Много е сладка. — А после свъси вежди. — Макар че онова, дето го направи в Градините, беше много повече от „сладко“.

— Да — съгласих се. — Мисля, че в момента се чувства уязвима и крехка, затова го споменавам.

— Тизаруат крехка!?-Баснааид се засмя. — Но всъщност случва се хората да изглеждат много силни, а вътрешно да не са такива, нали? Вие например вероятно имате спешна нужда от почивка на легло, макар че външно не ви личи. Трябва да си тръгвам.

— Моля ви, останете за вечеря. — Права беше, определено имах нужда да полегна, или поне Дванайсет да ми донесе възглавнички. — Пътят до станцията е дълъг, а и е много по-приятно да се храниш при наличие на гравитация. Няма да ви натрапвам компанията си, но Тизаруат със сигурност ще се радва да ви види, а и другите ми офицери биха искали да се запознаят с вас. Официално тоест. — Тя не отговори веднага. — А вие добре ли сте? Преживяхте същите трудности като нас.

— Добре съм. — И добави: — Сравнително. Така мисля. Откровено казано, флотска капитана, имам чувството, че.^. че е изчезнало всичко, на което съм вярвала, че мога да разчитам. И не просто е изчезнало, а никога не го имало, просто аз току-що съм си дала сметка за тази липса. Не знам. Тоест, мислех си, че съм в безопасност, че знам коя каква е. А се оказва, че съм грешала.

— Това чувство ми е познато — казах аз. Нямаше да издържа още дълго без възглавнички. По някаква причина и кракът започваше да ме боли. — След време нещата отново започват да се наместват.

— Бих искала да вечерям с вас и Тизаруат — каза тя, сякаш с това отговаряше на казаното от мен. — И с другите, които решите да поканите.

— Чудесно. — Без изрична заповед от моя страна Дванайсет заряза ъгъла си и отиде при една от пейките-ракли покрай стената. Отвори я и извади три възглавнички. — Кажете ми, земедела, можете ли да обясните, в стихове, по какво Бог прилича на патка?

Баснааид примигна изненадано. Разсмя се. Точно на това се бях надявала, когато смених толкова рязко темата. Дванайсет тикна една възглавничка зад гърба ми и две под лакътя на обездвижената ми ръка. Благодарих ѝ.

— Имало някога патка, която била божество — каза Баснааид. — И казала тя, туй на природата е тържество. Във въздуха палувам и като риба плувам... — Смръщи вежди. — И дотук. Друго не ми идва наум. Това е само стихоплетство, разбира се, глупава работа. Отвикнала съм.

— Аз и толкова не мога да измисля. — Затворих очи за миг. Тизаруат лежеше в лазарета и слушаше музика, която корабът излъчваше в ушите ѝ. Бо Девет стоеше наблизо и я наблюдаваше. Повечето Етрепи търкаха поверените им коридори, останалите стояха на вахта с Екалу. Амаат не бяха на смяна, някои си почиваха, други се къпеха или правеха упражнения в гимнастическия салон. Сейварден седеше на леглото си, обзета от меланхолия — вероятно още размишляваше върху пропуснатите възможности. Медиката се оплакваше на кораба, че не спазвам указанията ѝ, мрънкаше, но всъщност не беше ядосана. Калр Едно, която заместваше Калр Пет като моя готвача, се оплакваше на Три заради внезапната промяна в плановете за вечеря, но двете бързо се успокоиха, решили, че с общи усилия ще се справят. Една Амаат започна да си пее в банята: „Мама ми каза, че всичко се върти, всичко се върти, корабът около станцията обикаля“.