Род Стюарт - Автобиография

Когато след това изгледах записа, осъзнах, че вероятно бях достигнал до най-добрите вокални изпълнения през цялата ми кариера. А онова нещо, което беше окуражително за мен, породено от изпълнението ми, бе демонстрацията, че ако се смъкне всичко и се махнат мощният звук, шоубизнесът, жените, в крайна сметка аз това притежавах: глас, който можеше да се въплъти в песен. И нека се знае, че като певец, това беше нещото, което се опитвах да докажа от самото начало.

Албумът беше издаден като unplugged ... and seated, Арнолд вещо премина през минното поле, обкръжаващо марката Unplugged на MTV, за да договори използването на малки букви в името и добавянето на непривичното за мен седене на стол. Не бях имал толкова добре продаваем албум в Америка от Blondes Have More Fun през 1978-а. Тръгнахме на турне през 1993-а, чак до 1994-а, а след това, в новогодишната вечер през същата година отидохме до Рио де Жанейро само за един концерт.

Тоз път ги нямаше „ Гоу-Гоу“ и нямаше да плуваме във вода, пълна с канализационни нечистотии. Както и нямаше да има публика от 200 000 човека. Този път там имаше 3,5 милиона човека.

Тази вечер влезе в „Книгата за рекорди на Гинес“ като концерта, посетен от най-многобройна публика. Мащабът му беше нереално огромен. Когато екипът отиде да провери озвучителната система - огромни тонколони, сложени на всеки 90 метра по плажа - те трябваше да използват такси.

А преди концерта? Имах дрисък. Не от страх, разбира се. Имах дрисък, понеже бях ял нещо развалено. Трябваше да излезем в полунощ, а в 22:30 все още не можех да стана от леглото. Един доктор ми направи инжекция - и тогава вече наистина получих дрисък. Но, изглежда, че тя изчисти всичко и ми даде достатъчно енергия за целия концерт. Уви, мога да ви споделя много малко за усещането да стоиш пред толкова много хора и да си център на такова огромно внимание, защото се усещах доста отпаднал. Но поне не го отложих. Отлагането на концерт за 3,5 милиона души не е нещо, което човек би направил спокойно. Но този път гласът ми не беше моят.

Обаче на следващата сутрин бях качен на дирижабъл, за да мога да огледам мястото, на което бяхме свирили. Изглежда, че продължаваше до безкрай по протежение на залива, който се виеше във формата на подкова, безкрайна пясъчна ивица, където вече разглобяваха скелета и сцени, а и голяма част от местните явно вече бяха си прибрали голяма част от дървената конструкция. Много се радвам, че на следващия ден успях да видя цялостната картина, а не следобеда преди концерта. Тогава можеше въобще да не изляза.

На следващия ден изпаднах в големи неприятности, когато бях заснет от папараци как пия от кен „Кока-Кола“. Естествено, че в това нямаше нищо скандално. Само че цялото събитие беше спонсорирано от „Пепси“.

Между другото, „Ролинг Стоунс“ също свириха пред много хора на плажа Копакабана (макар много по-малкото, в сравнение с моя концерт) и Рони Ууд написа в книгата си: „Род Стюарт държи рекорда за най-многолюден концерт на Копакабана, но той пя там в новогодишната нощ, а традицията е всички да празнуват Нова година на плажа, затова без неуважение към Род - хората и без това щяха да са си там.

Ние, „Ролинг Стоунс“, държим рекорда за най-много хора на плаж, дошли, за да гледат концерт“.

На това мога да кажа само едно нещо.

Тъпотии.

* * *

Имах планове. Вече бях продал къщата на „Каролууд Драйв“ и се договорих за построяването на чисто ново имение в „Бевърли Парк“. Сега исках и нова къща в Англия. „Дървената къща“ в Епинг означаваше много за мен, но тя се ползва със статут на културен паметник, което означава, че не мога да променям нищо по нея, а аз търсех нещо голямо, което да ремонтирам по мое усмотрение. През 1998-а направих предложение за „Старгроувс“ красиво провинциално имение в Хампшър, Англия. Преди то беше собственост на Мик Джагър, а след това на Франк Уилямс, който управляваше отбора „Уилямс“ от Формула 1. Уилямс искаше да го продаде и ние се разбрахме за цената. После започнах да търся купувач за „Дървената къща“. Дейвид и Виктория Бекъм си търсеха нещо близо до Лондон и изглежда, че харесаха моята къща. Междувременно аз се свързах с интериорни дизайнери и ландшафтни градинари и започнах да правя планове какво точно искам да постигна в „Старгроувс“. Кипях от ентусиазъм. Само няколко неща ме правеха по-щастлив от един строителен проект.

И тогава се случи това нещо, сякаш от нищото. Един ден показвах снимки на Рейчъл на мебели, които бях поръчал. И забелязах, че тя не ги гледа. Гледаше мен. Тогава каза много тихо: