Род Стюарт - Автобиография

Няма такова нещо като отлагане на концерт. Но най-лошото от всичко е, когато публиката вече е дошла. Това представлява непростимо отнемане от времето на хората. Представете си, че трябва да отложите вечеря с някого, който вече е в ресторанта. После си представете, че това неудобство е умножено 12 000 пъти. Или повече. Отложих концерта в стадиона на Торонто „Скайдоум“, като публиката вече бе заела местата си и това се оказа много успешен начин да вбесиш 25 000 души наведнъж. Това се случи и на един стадион с 18 000 места в Берлин, където от ръцете на недоволните зрители полетяха бутилки и трябваше да бъде извикана жандармерията. Екипът, работещ върху озвучителното табло в средата на сцената, трябваше да изнесе техниката, за да не се получат някакви повреди. Ужасни времена.

Изглежда, че в Германия се получи най-зле. Отложихме пет концерта на един и същ колодрум в Кьолн през този период. При един от тези случаи се опитахме да направим наново концерта в един гимнастически салон извън града като компенсация. По този начин, помислихме си ние, ще покажем желание и ще намалим разочарованието. Турнето премина през Англия, както си беше по график, а после в Лутън наехме самолети, за да пренесем оборудването обратно до Германия и да се издигне нова сцена там - а после, отново, нямах никакъв глас и го отложихме. Хората в Кьолн сигурно започнаха да си мислят, че е лично. Бих искал да заявя тук, че работата въобще не беше такава.

Стигна се до там, че в началото на 90-те буквално никой не искаше да ме застрахова. Лондонската „Лойд“ бе плащала толкова много пъти за концерти, които не се бяха състояли, че вече просто не искаха да поемат този риск. А ако те не искаха да ме застраховат, тогава това означаваше, че парите за отложен концерт щяха да дойдат от моя джоб: камионите, екипът, автобусите, самолетите. Един рокендрол концерт на стадион не е евтина работа. Стероидите, предписани от лекар, ми се струваха все по-привлекателни.

Много скоро проблемите с гласа ми от физическо състояние се превърнаха и в психическо. Ние, певците, се притесняваме за гласовете си дори когато всичко е наред - тревожим се за температурата в стаите, тревожим се за климатика, тревожим се за нивата на цветния прашец и влажността. Започвам да очаквам проблемите преди още те да са се появили. По средата на някой концерт усещам лек гъдел в гърлото си и започвам да си мисля: „Мамка му, какво е това?“ А после вземам една таблетка стероиди просто за всеки случай. Стигна се дотам, че станах зависим от стероидите както ментално, така и физически.

По времето, когато турнето Vagabond завърши в Абърдийн през март 1991-ва, аз вече бях преминал от таблетки преднизон на коктейл от лекарства в спринцовка, която носех с мен, за да си я инжектирам преди концерт - най-често в ръката. Коктейлът представляваше смесица от антибиотик, стероиди и витамин Б. Той се справяше с всяко възпаление, или поне притъпяваше неговите ефекти. Понякога усещах гърлото си все едно бях извадил горния му слой и го бях използвал за търкане на тигани, но коктейлът ми помагаше да се стегна и да свърша работата.

Естествено, че всичко това влияеше на настроението ми. Стероидите променят нрава на човек. Ставах агресивен и нетърпелив - бързо започвах да се ядосвам на хората, когато нещата не протичаха както трябва. Някои може би са си мислили, че това е типичното поведение на разглезена звезда и до една степен са били прави. Но определено се усещаше и влиянието на стероидите.

Също така започнах и да напълнявам. Стероидите са виновни и за това, а не защото съм бил толкова ужасно гладен през цялото време: човек задържа киселини и бузите му се надуват като при хамстерите. Има един притеснителен момент, когато погледнеш в огледалото, и очертанията на брадичката ти са се променили. В пресата веднага се появиха коментари за теглото ми. Някои експертни наблюдатели отдадоха това на средната ми възраст, други на задоволството от мла- доженския живот. И двете догадки не бяха верни, но не можех да си призная за какво точно става дума. Това щеше да бъде кариерно самоубийство. „Никой да не се притеснява - продължавайте да купувате билети. Най-вероятно ще пея, понеже стероидите си вършат работата!“.

А след това дойде Шефилд и вечерта с халюцинациите. Пет часа преди концерта гърлото ме заболя и гласът ми почти изчезна. Инжектирах си стероидния коктейл. Три часа преди шоуто не усетих почти никакво подобрение. Бях изпаднал в отчаяние: сега вече и коктейлът не работеше. След коктейла взех и таблетки кортизон. Кортизонът трябва да се взема на пълен стомах. Моят беше празен. Докато бях на сцената, стомашната ми лигавица се разкъса и изкарах концерта с бавен вътрешен кръвоизлив.