Род Стюарт - Автобиография

- Но това може да промени гласа ти - добави той.

По някакъв начин намерих сили да кажа:

- Благодаря, но не става.

ГЛАВА 15

В която нашият герой силно се влюбва в супермодел, купува си още една къща и размишлява над въздействието и преимуществата на дългата коса; и над неща, които са с най-различна несериозност и притеснителност.

И така, през септември 1983-а, след неуспешен опит за хитруване, в който бяха намесени манекенка с кожено яке, Рупърт Мърдок и леко забавен полет на „Конкорд“, аз се отправих на вечеря в Ню Йорк, уредена чрез леко измислени твърдения, с Кели Емберг.

Срещата беше уговорена за 20:30. Докато времето напредваше, Кели е лежала в апартамента си в „Гринуич Вилидж“, облечена в рокля, мислейки да се откаже и да си ляга.

Накрая, около 22:00 часа, аз и се обадих от лобито. Когато излезе от асансьора, аз се затичах към нея и паднах на колене пред краката и. Тя каза:

- Ти кой си мислиш, че си - Род Стюарт?

И в този момент разбрах, че вече доста съм хлътнал по Кели Ем- берг.

Отидохме до „Кристос Стейк Хаус“ на „49-а улица“, едно от онези стари, старомодни бивши свърталища на мафията, със сепарета, тапицирани с кървавочервена кожа и снимки на Лана Търнър по стените. Тя е супермодел на 24 години, а аз съм певец на 38 и тя само бегло знае как изглеждам от обложката на един от албумите на сестра и - направили са и впечатление рошавата коса и големият нос. Тя е лице от стотици корици на списания, от „Вог“ до „Космополитън“, като оставим настрана, че е ветеран от страхотното ежегодно произведение на спортната литература - изданието за бански костюми на „Спортс Илюстрейтид“. Изкарва си хляба с позиране, а в същото време е толкова естествена и сладка, и най-непрестореният човек, когото познавам. Оказа се, че е от Тексас, като Алана. Изглежда, че съм развил някакво привличане към тексаските.

В един момент разговорът имаше опасност леко да залинее, кога- то преминах на прочутата тема-убиец на първи срещи - писателският блокаж. Винаги ги поразява. Или може би не го прави. Какво бих могъл да кажа? Аз наистина по това време страдах от него и доста мислех за това. Раздирах се от въпроси: защо не измислям нови песни? Къде отидоха те? Кога за последен път написах нещо добро? През цялото време се самоизмъчвах с тези въпроси.

Въпреки това, на Кели не и беше много скучно. Със сигурност не се оглеждаше из заведението разсеяно, докато говорех. Нито пък се прозяваше шумно, тананикаше или пък оформяше животни от салфетката си.

След вечеря отидохме до апартамента и и я изпратих до асансьора.

Попитах я:

- Не мога ли да се кача?

А тя отвърна:

- Не, не може.

- Просто си помислих, че ще мога - казах.

- Не, не може - каза тя.

Започнах да я умолявам да склони да се видим утре. Обаче тя сподели, че е заета. Ще ходи в Пенсилвания, където е по средата на строенето на къща и някой щял да идва, за да и каже цена за някаква свършена работа.

А аз и казах:

- Моля те, не отивай. Отложи го. Ще ти се обадя.

Тя се засмя и влезе в асансьора.

После се върнах в „Мейфеър Риджънт“ и в апартамента, в който спеше Кара Майерс.

Мили Боже. Кой си мислех, че съм? Род Стюарт?

На следващата сутрин, Кели чака до единадесет, определи ме за безнадежден случай и хвана автобус към Пенсилвания. Аз се обадих чак в един, обаче имах съпруга в Лос Анджелис, при която трябваше да се прибера и една снимка в „Ню Йорк Поуст“, за която се налагаше да дам обяснение. (На нея най-вече се виждат много дългите крака на Кара Майерс, изчезващи в едно такси, но доказателството беше силно инкриминиращо.)

Въпреки всичко, аз бях напрегнат. Обадих и се отново на следващия ден. Кели ми каза, че ще ходи до Далас за модни снимки. Казах и, че ще дойда там. Тя се засмя и каза:

- Силно се съмнявам.

Точно заради тази причина отлетях до там и се настаних в големия апартамент на хотел „Търтъл Крийк“. Тя беше в хотел „Бест Уестърн“. Обадих и се и казах:

- Ела в този хотел. Тук е по-хубаво.

А тя отговори:

- Няма да дойда в твоята стая.

- Ще ти взема отделна стая.

Запазих една стая и сложих вътре букет цветя, голям колкото жив плет и една бележка: „За прекрасната“. И когато разбрах, че си е преместила нещата от „Бест Уестърн“, почуках на вратата и се приготвих, когато тя отвори вратата, аз да съм паднал на коляно, държейки в протегнатата си ръка ролка тоалетна хартия и казвайки:

- За теб.

Още в Далас излязохме на вечеря, забавлявахме се, но нищо друго. Трябваше да я ухажвам. Тя имаше приятел и беше нужно дълго убеждаване, за да го остави. През следващите няколко седмици и се обаждах постоянно. Откривах къде се снима и се появявах там, за да я изненадам. Отивах до фотографските студия и нахлувах вътре. Влизах без покана по време на снимките на реклама за „Мейбълин“, сядах отзад, опитвайки се да я разсея. А след това я убеждавах да дойде на обяд или вечеря с мен, или само да се поразходим, докато и говоря всякакви глупости.