Род Стюарт - Автобиография

В началото на сезон 1985/1986 на Лионел, музикален издател по професия, му беше казано по заобиколен начин, че най-добрите му дни като играч са преминали и по-добре да се заеме с ръководството на отбора. И той го стори. От този момент нататък, на асистента на Лионел в офиса му беше казано, че всички обаждания, в които става въпрос за футбол, ще са по-важни от тези, които се отнасят за музика. Едновременно с това бе въведен и съвсем нов подход при намирането на нови футболисти. Лионел бе забелязал, че английските емигранти не са много надежден източник на играчи: една седмица са тук, а на следващата ги няма, понеже от имиграционните служби ги хващаха.

Затова Лионел започна да търси попълнения из една по-надеждна група: местните студенти от Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Някои от тези момчета играеха в колежанския отбор по футбол и то на национално ниво, а някои стигаха до „Мейджър Лийг Сокър“, но Лионел ги примамваше, като им даваше заплати. И то от собствения му джоб, трябва да допълня. Хонорари за участие, бонуси при победа, бонуси за гол - всичко. Имаше един сезон, за който Лионел пресметна, че е вложил 30 000 долара в заплати за играчите.

По този начин „Ексайлс“ просперира, достигайки до полуфиналите в турнира за американската национална купа в Ню Йорк. А3 не успях да играя, заради концерт в Атланта предишната вечер, но отлетях до Ню Йорк на следващата сутрин, пристигнах на полувремето, като резултатът беше 1:1 и всички се бяха хвърлили с последни сили срещу отбора на плашещо концентрираните емигранти от Гърция. За нещастие, аз бях довел с мен, за да споделят вълнението от големия мач от скамейката, две стриптийзъорки от прочутия „Атланта Голд Клъб“, популярно забавление за мен и момчетата от групата след концерт. Въпреки че не бяха на работа, нито една от тези жени не беше с много дрехи - дори поличките им бяха много къси. Напълно разконцентрирани, „Ексайлс“ паднаха с 4:1, от мача бяха изгонени двама играчи и възхитителната надпревара за купата приключи. Все още обвинявам себе си.

Обаче можехме и да се приемаме на сериозно. Бях чул за тези витаминозни инжекции: B12. Разправяше се, че вършели чудеса за енергията на човек. Уредих един доктор да дойде преди мача и да ги инжектира на целия отбор. Така се стигна до една запомняща се сцена: отборът се нареди, с гащета, спуснати до коленете, а докторът минаваше от един задник на друг със спринцовките си. Доведоха ли до някакво подобрение? Абсолютно никакво. Но тези неща трябва да се пробват, ако има шанс да добавят този жизненоважен и допълнителен 1%.

Нека да добавя, че доброто физическо състояние оставаше на заден план след мачовете. Победите и загубите бяха обилно поливани и няколко съотборници получиха глоби за шофиране в нетрезво състояние в резултат на къркането, което следваше след мачовете на „Ексайлс“. Най-любимият коктейл на отбора след мача беше „Мъдслайд“: водка, кафеен ликьор и „Бейлис“. Подреждахме чашите на бара, но никой не можеше да ги докосне, преди да ги благословим с изпяването на официалния им химн: „Мъдслайд, мъдслайд...“, изпявахме по мелодията на Amazing Grace. И всяка възможност за официална вечеря на победителите се оползотворяваше веднага - официалните дрехи бяха за предпочитане и почти винаги се събирахме в моята къща на „Каролууд“, вдигаха се трофеи, казваха се речи, всички неща.

„Ексайлс“ бяха екстремни, мъжествени, откачени и обладани до степен на лудост, и от моя гледна точка, заедно със слънчевото време, едно от най-добрите неща от живота в Лос Анджелис.

Другата голяма придобивка, която дължа на Лионел - и отново, тя изигра не малка роля в моето свикване с Америка - беше достъпът до английски футбол по телевизията. Лионел имаше една от първите сателитни системи, състояща се от нелепа сателитна чиния с диаметър три метра, сложена в градината му. Голямата метална повърхност приличаше на нещо, което се опитва да се свърже с Марс, но всъщност предаваше футбол от Англия. Тя беше предназначена за употреба в баровете, но по някакъв начин Лионел я беше пригодил за домашна употреба и аз го накарах да я пригоди и за моя дом. Мисля, че сигналът се предаваше от Лондон в Ирландия, от Ирландия в Канада и от Канада в Лос Анджелис, и в един на всеки три мача веригата някъде се прекъсваше и картината изчезваше, а двамата с Лионел започвахме да си звъним ядосани.

- При теб вижда ли се?

- Не. А при теб?

В сегашно време по американската телевизия има повече английски футбол, отколкото има по английската. Когато пристигнах в страната нямаше нищо такова. Първоначалният метод за научаване на резултатите от големите мачове беше да се обадя на татко в Лондон. Той слагаше телефонната слушалка до радиото, по което вървяха футболни новини. От това се стигаше до изключително големи телефонни сметки. Обаче сметките бяха толкова притеснително големи, че понякога аз се обаждах в телефонната компания и им казвах: