Томас Бреннан - Доктор Стъклен

— Мисля, че работата ни с професора е важна. Госпожице…

— Райт. Сестра Райт — тя стисна ръката на Лангтън и кимна на Макбрайд. — Доколкото разбирам, става дума за нещо действително важно?

— Помощ при разследване на убийство.

— А, мъжът без лице, когото донесоха днес…

— Точно така.

— Моля, последвайте ме, господа.

Сестрата ги поведе по пустите коридори, по които бяха дошли, отвори една врата без никаква табела на нея и ги покани. Стаята зад вратата сякаш беше извадена от някой елитен мъжки клуб: кожени кресла, дървена ламперия, вестници и списания, пръснати по ниски масички. Уханен дим от пури.

Възрастен мъж лежеше, отпуснат на едно от широките кресла, протегнал дългите си нозе към запалената камина. Позата му, измачканата бяла риза и разкопчаната жилетка — всичко говореше, ако не за дълбок сън, то за дрямка, но когато сестра Райт го доближи, мъжът отвори очи.

— Професоре, инспектор Лангтън ви търси, твърди, че сте пожелали да го видите.

— Разбира се, мила моя. Благодаря ти — професор Колдуел Чивърс се изправи, поприглади изпомачканите си дрехи и прокара длан през рядката си бяла коса. — Простете вида ми, инспекторе. Тежък ден имахме днес, нали, сестра?

Сестра Райт се усмихна, но не отвърна нищо.

— Благодаря ви, че ни приехте — отговори Лангтън. — Доколкото разбирам, сте открили нещо по нашия въпрос?

Колдуел Чивърс закопча жилетката си и посегна към сакото.

— Може би е най-добре да отидем заедно да хвърлим един поглед на нашия общ познат.

Сестра Райт изтупа раменете на професора и последва тримата мъже:

— Нали помните, че трябва да почивате, професоре.

— Ще имам достатъчно време за почивка, когато се пенсионирам — отвърна с усмивка Колдуел Чивърс.

— Позволете поне да ви поръчам нещо от кухнята.

— Мила, обещавам, че ще си тръгна за вкъщи в момента, в който приключа работата си с добрия инспектор.

Лангтън погледна сестрата и видя как тя вдигна очи към тавана и поклати глава. Явно двамата с професора работеха заедно отдавна — връзката помежду им беше несъмнена, приличаха на малко раздразнителна, но любяща женена двойка. Съжаление, граничещо с ревност, жилна инспектора.

Няколко крачки ги отведоха в студена стая, точно до операционните. Професорът включи електрическите крушки, светлината обля помещението. Мъжът без лице лежеше на дълга поцинкована маса с подвити нагоре високи ръбове и прикрепени отдолу тръби, водещи до канал на пода.

От инструментите, подредени в шкафове край стените, професорът взе тънък скалпел от хирургическа стомана и пристъпи към тялото:

— Вашият доктор Фрай е бил изключително точен в диагнозата си: имаме мъж на средна възраст с увреден черен дроб, на крачка от смъртоносния стадий на цирозата. Бял, но очевидно прекарал голяма част от живота си на открито, под слънчеви лъчи. Бур, съдим по татуировките.

— Наемниците от Оранжевата свободна държава — вметна сестра Райт.

Лангтън я зяпна. Без дори да мигне, тя го загледа в отговор, но не обясни откъде е така информирана.

Професорът продължи:

— Причина за смъртта е отравяне, отровата представлява смес от хиосцин и някакъв опиат. Бавнодействаща. Отначало е настъпила парализа, последвана от постепенна загуба на съзнание, а след това — задушаване.

— Значи човекът е бил в съзнание, но не е можел да помръдне? — поясни Лангтън.

— По мое мнение, да. За кратко.

Ужасна картина се мерна в съзнанието на инспектора.

— Смятате ли… Дали е бил в съзнание, когато са му причинили това?

Професорът сведе поглед към одраното лице.

— Възможно е. Освен лудост, не виждам друг мотив за подобно дело, но то е напълно възможно.

Лангтън поклати глава. С що за хора си имаха работа?

— Това е най-интригуващата част от случая — с острието на дългия скалпел професорът посочи тъмните квадратни белези на тила на мъртвеца. — Явно изгаряния. Нисковолтови електрически изгаряния, ако не греша.

— Защо им е притрябвало да го изтезават още?

Професорът се поколеба, после отвърна:

— Не мисля, че това са белези от мъчения. Не мога да съм сигурен, но… Инспекторе, някога чували ли сте за дѐлваджиите?

* * *

Лангтън все още не можеше да повярва на думите на професора. Дори сега, седнал в трапезарията на разкошната къща на Чивърс на Ъпър Парлъмънт Стрийт, той отказваше да приеме съвпадението. Защото това беше единственото обяснение на факта, че за един ден беше чул два пъти за апокрифните крадци на душѝ — странно съвпадение и нищо повече. Невъзможно беше да съществува връзка между Сара и убийството.