Томас Бреннан - Доктор Стъклен

— Значи навярно трябва да ви благодаря — отвърна Лангтън, чудейки се защо ли сестра Райт го е оставила жив. Нима още тогава е разчитала на съучастничеството му?

Сестрата отведе Лангтън до тежка дървена врата, подсилена с метални ленти. Джейк се тътреше по петите им.

— Джейк може да ви закара до дома.

— Предпочитам да повървя — отвърна инспекторът, тъй като не гореше от желание да пътува с човек, когото съвсем наскоро лично беше обявил за мъртъв.

Вратата се отвори широко и в склада нахлу плътната кисела миризма на река Мърси. Лангтън стъпи вън на дървения кей и зърна светлините на Биркънхед и Ню Брайтън да трепкат на отсрещния бряг. В мрака складовете наоколо бяха само четвъртити силуети на фона на звездното небе.

— Тръгнете на ляво — каза сестра Райт — и ще стигнете стълбище, което ще ви изведе горе на улицата. Бъдете внимателен.

Лангтън не знаеше какво да каже на сбогуване. Благодаря? Дано гориш в ада? После само поклати глава и се отправи към града.

— Още нещо, Матю.

Инспекторът се обърна и видя сестрата, застанала на ръба на квадрата светлина, който падаше вън през отворената врата.

— Днес е денят на официалното откриване на Свода — каза тя. — Не ходи там.

— Защо?

— Моля те, просто ме послушай. Ако искаш отново да видиш жена си, стой далеч от Свода.

Лангтън рязко се хвърли към сестрата, но вратата на склада се затръшна. Инспекторът вдигна юмрук да заблъска по нея, но после отстъпи. Закрачи към стълбището, водещо към улицата, без да спира да премисля всичко, което беше научил от сестра Райт, от доʞтор Стъклен. Твърде много информация. Твърде много изненади. Един въпрос обаче надви всички останали: защо го предупредиха да не се приближава до Свода?

Осемнадесет

Докато замръзналият сняг хрупаше под стъпките му по Док Роуд, Лангтън, прихванал яката на куртката си срещу студа, с всички сили се стараеше да мисли логично, да подреди потока от нова информация. Не можеше да проумее какви точно бяха плановете на сестра Райт. От една страна, тя се беше замесила в търговия с душѝ, а от друга твърдеше, че на тази търговия е сложен край. Защо тогава беше поръчала онази грамадна намотка в „Ървинг и Лонг“, сякаш се готви да конструира огромен атрактор? И защо беше предупредила Лангтън да стои далеч от Свода?

Малцината пешеходци по улиците — пияници, докери, работници за ранните смени в цеховете — заглеждаха Лангтън така странно, че той се зачуди дали пак не е почнал да си говори сам. Нищо чудно, предвид събитията от последните дни. Съвсем достатъчни, да извадят човек от релси. Само по дрехите в момента можеха спокойно да го вземат за избягал луд: изпокъсани и раздърпани, омазани с кал и още нещо, което силно напомняше кръв.

Пред погледа му се изпречи малка чайна, през шубера ѝ се лееше топла светлина. Инспекторът прекоси улицата и се подпря на плота.

— Имате ли кафе?

— Италианско и холандско.

— Едно италианско, моля. Много силно.

Докато дебелата съдържателна гърбом се занимаваше с медната кафеварка, Лангтън хвърли бегъл поглед на работниците наоколо — дъвчеха сандвичи и отпиваха кафе или чай от нащърбени чашки. Беше ли пратила сестра Райт някого от своите хора да го следи? Възможно ли беше някой от тези мъже тук да работи за нея? Може би онзи работник там, под уличния стълб, онзи, дето надига шишето?

Лангтън пийна от кафето и се опита да укроти параноята си. В края на краищата, беше без значение. Той нямаше никакъв контрол над сестра Райт. Тъкмо напротив — тя го притежаваше, поне засега, докато изпълнят взаимните си уговорки. При тази мисъл в съзнанието му отново се надигна образът на Сара. Сама, пленена, чакаща го. Стои затворена, не знае къде е и защо никой не ѝ се притичва на помощ. Лангтън затвори очи и стисна ръба на плота.

— Ей, приятел, добре ли си? Да не си пийнал повечко снощи?

Лангтън се насили да се усмихне.

— Просто съм уморен. Още едно кафе, моля.

Вече поразсънен, Лангтън започна да си дава по-ясна сметка за обстановката наоколо. Дори тук, на място, където кралската процесия изобщо нямаше да припари, вимпели и знамена се вееха на сутрешния ветрец. Улиците изглеждаха по-чисти от обикновено, по платното не се виждаха обичайните купчини конска тор. Днес, в деня на откриването, Фелоус навярно щеше да бъде на Свода, за да следи последните приготовления.

Пак Сводът. Нима мишената на сестра Райт, на доʞтор Стъклен, беше самата кралица? Със сигурност не. Сестрата беше говорила с омраза за бурите, белезите по гърдите ѝ със сигурност оправдаваха чувствата ѝ, но Лангтън не можеше да се сети за причина доʞтор Стъклен да мрази кралското семейство. Не, мишената беше Сводът. В джоба си Джейк имаше ключ, на който беше изрисуван символът на моста. Кеплер и Дърам също бяха свързани със Свода. Но защо сестра Райт беше вдигнала мерника на грамадния строеж, на тази конструкция от метал и камък?