Томас Бреннан - Доктор Стъклен

Лангтън поклати глава и проговори с усилие:

— Не е редно.

Сестрата докосна коляното му.

— Редно? А редно ли е една млада жена бавно да гние и дървен сандък, докато семейството ѝ скърби?

— Моля ви…

— Редно ли е съдбата да избере нея , вместо някой от старите, болните, от престъпниците или от лудите? Знаете отговора на този въпрос.

— Но… — Лангтън се напрегна да измисли контрааргументи. Спомни си разпятието на шията на сестра Райт. — Вие вярвате в Бога, как е възможно да вършите всичко това?

Сестрата допря пръст до челото на инспектора.

— Защото Бог ни е дал интелигентността ни. Дал ни е познанието. Как ще използваме това познание, е въпрос ма наш избор. Не виждам никакво противоречие. Ние доказахме съществуването на душата, следователно нашата работа утвърждава вярата в Бога. Няма нужда да продължаваме да използваме временното убежище на делвите. Не и след като разполагаме с нови приемници.

Изтощението надви инспектора. Не можеше да се бори с нея. Луда ли беше тази жена? Или говореше истината?

Да прегърне отново Сара. Да облекчи пълната самота, вината и болката. Да заживее отново.

— Аз съм полицай.

Сестра Райт се усмихна, сякаш разбрала, че победата е нейна.

— Но също си и съпруг. А жена ти има нужда от теб. Ще и разочароваш ли?

Лангтън се взря за няколко мига в пламъците, после изправи гръб. Опъна предницата на куртката си и издиша бавно.

— Какво искате от мен?

— Нищо — отвърна сестра Райт. — Просто нищо.

— Но…

— Оставете случая със смъртта на Кеплер неразрешен — каза сестрата, стана и отиде до бюрото. — Преструвайте се, че разследвате, но нищо повече.

— Вие сте го убили.

— Да, и бих го убила отново.

— Защо?

— Освен че беше наемник, беше разкрил и някои… Да кажем, че се ровеше прекалено надълбоко.

— Направил е разкрития относно делвите?

— Може би.

— Защо тогава изрязахте лицето му? — попита инспекторът.

— За отвличане на вниманието и за предизвикване на широк обществен отзвук. Трябваше да насоча полицията към братята бури. Както знаете, в Трансваал бурите отстраняваха лицата на предателите в редиците си. Исках и да припомня на английската общественост на какво бяха способни онези мъже.

Преди Лангтън да продължи, сестра Райт пристъпи към него с револвера му в ръка. Подаде му го.

Лангтън го взе и го провери. Оръжието си беше все така заредено. Той го отпусна върху едното коляно.

— Бих могъл да ви арестувам. Би трябвало да ви арестувам. И то не само за убийството на Кеплер.

— Знам — сестрата застана пред него, скръстила ръце върху полата на бялата си престилка.

— Защо тогава ми връщате пистолета?

— Защото ти вярвам.

Защото вече съм ти съучастник , помисли Лангтън. Сведе очи към револвера в скута си. Ако изпълня желанието на сестра Райт, ще видя отново Сара. Или някаква нейна преродена версия. Господи, простѝ ми.

Той пъхна револвера в джоба си и стана.

— Трябва да отвлечете вниманието на майор Фелоус от мен, от нашата мрежа — заяви сестра Райт и начинът, по който произнесе „нашата“, накара Лангтън да примигне.

— Знаете за Фелоус?

— Знам. Не желая да пречи на работата ни.

Лангтън кимна.

— Ще направя каквото мога.

Сестрата положи ръка върху неговата.

— Сигурна съм. А аз ще изпълня своята част от уговорката. Обещавам.

Сестрата го повлече отново из кънтящите коридори на склада. От една от стаите на приземния етаж на вълни се носеше мирис на тютюн. Лангтън надникна пътьом и видя вътре трима ду̀ши, двама, седнали на масата, а третият — легнал на дивана, зачетен в роман с жълти корици. Край голата крушка на тавана се кълбеше дим. После мъжете край масата зърнаха сестра Райт, захвърлиха картите и скочиха на крака.

Сестрата им махна с ръка да ги успокои.

— Няма проблем. Аз сама ще изпратя инспектора. Къде е Джейк?

— Тук съм, доʞторе.

Лангтън се обърна при звука на дълбокия глас и видя Мичман Джейк, застанал зад гърба им. Могъщият мъж се беше приближил съвършено безшумно. Лангтън се взря в очите му и се опита да намери в тях следа от човека, когото беше разпитвал в карцера на управлението. Мерна само бегла искрица, после Джейк извърна лице към сестра Райт.

— Господа, инспектор Лангтън се съгласи да ни помогне — каза тя. — Продължавайте да го пазите.

— Да продължават? — ахна Лангтън.

Сестра Райт се усмихна.

— Моите момчета ти спасиха живота поне веднъж. Докато разследваше смъртта на Редфърс, се беше приближил опасно много до една от криминалните банди за търговия с душѝ. Най-малкото до онова, което беше останало от нея. Останки или не, те искаха да те отстранят.