Томас Бреннан - Доктор Стъклен

Сякаш доловила мислите му, сестра Райт се изправи и каза:

— Елате.

— Къде?

— Трябва да видите — отвърна тя — и може би тогава ще разберете.

Лангтън пое след нея. Виеше му се свят, дали от умора или от объркване, той не знаеше, но сега залитна и малко остана да падне. Сестра Райт му протегна ръка, но инспекторът не я прие. Тя понечи да каже нещо, но после просто взе оставената на една маса лампа и излезе.

Вратата ги изведе в широк коридор. Нормалната обстановка на гостната без прозорци отстъпи пред ясно видното сега същинско предназначение на постройката. Стари дървени греди и голи тухли. На пода — скърцащи дъски, издълбани от десетилетия или повече товарни колички и подковани ботуши. Миризмата на Мърси се усещаше съвсем ясно. Лангтън вече повярва, че наистина се намират в склад.

Държеше си очите отворени за Мичман Джейк, едва ли не готов да види грамадния си нападател да се размърдва в сенките. Спомни си пустите очи, пръстите, впити в гърлото му.

Вляво и вдясно се редяха празни помещения с голи тухлени стени и стоманени куки, висящи от тавана. Захладня. Лангтън се загърна в палтото си и усети, че джобът, където държеше револвера, е празен. С усилие потисна надигналата се дълбоко в стомаха му паника, която заплашваше да го залее. Тази странна обиколка из пуст склад, с лампата в ръката на сестра Райт, хвърляща разкривени сенки по надвисналите стени, напомняше на инспектора за преживяваното в кошмарите му. В момента изпитваше същото чувство на нереалност, на неизбежен, предстоящ ужас. Закопня да се събуди.

Сестра Райт го поведе надолу по рампа, която завършваше със солидна стоманена врата без никакви следи от ръжда. Младата жена отключи двата катинара и дръпна хоризонталните резета. Обърна се за миг да погледне Лангтън, после бутна вратата, отвори я и му махна да я последва вътре.

Лампата в ръката ѝ хвърляше полукръг от светлина на пода, но отвъд осветената граница Лангтън почувства празнотата на грамадно пространство. После зад гърба му щракна електрически ключ.

Обля го бяла светлина. Лангтън прикри очи с ръка. Отвори ги полека, примигвайки, и видя стая тринадесет на тринадесет метра, с таван, поне десет метра висок. Покрити с мрежи електрически крушки висяха отгоре на вериги. Светлината, която хвърляха, се отразяваше от белите стени, белия таван, настлания с бели плочки под. И от безкрайните редове от бели рафтове.

А на всеки рафт, от пода до тавана, бяха подредени глазирани глинени делви. Лангтън се отказа да ги брои. Шест-, седемстотин? Инспекторът се сви зиморничаво в палтото си.

— Трябва да поддържаме помещението за съхранение студено — обади се сестра Райт — заради делвите. Чували ли сте за Брауновото движение? Това е хаотичното движение на елементарните частици, а при по-ниски температури движението на частиците на затворените в делвите същности се забавя. А това означава, че те ще оцелеят живи по-дълго, защото ще хабят енергията си по-бавно.

Сякаш говореше за някой тривиален случай в Лечебницата, а не за крехки човешки душѝ, уловени в ледените делви.

— Колко са…

— Почти хиляда, но не всички са тук — отвърна сестра Райт. Мушна се край Лангтън и застана до поцинкованата маса в средата на помещението. Самотна делва, по нищо неразличаваща се от останалите, чакаше, поставена върху плота. — Личната ми колекция наброяваше около шестстотин, но складът на доктор Редфърс добави към тях нови триста.

Лангтън кимна.

— Вие сте убила Редфърс.

— Боя се, че нямах друг избор — отвърна сестрата и тъгата в гласа ѝ прозвуча наистина искрено. — Когато в Лечебницата вие ме попитахте за него, осъзнах, че той ще ви отведе право до мен, а тогава не бях готова да разговарям с вас. Освен това, бездруго вече подозирах Редфърс в измама. Мислех, че съм го привлякла за каузата си, но после разбрах, че отново е започнал да работи за една от престъпните банди, които използваха делвите за трупане на печалби.

— А вие не ги използвате за това, предполагам.

Сестра Райт поклати отрицателно глава.

— Моля ви, не говорете така. Печалбите от търговията ме са за мен. Всяко пени, спечелено в моята мрежа, отива за научни изследвания.

Лангтън помълча.

— Мрежа?

— Редфърс беше само един от неколцината лекари, кои то се занимаваха с това да допускат… клиенти до уловените същности. А аз не бях единственият им доставчик. За щастие, през последните няколко седмици успях да елиминирам напълно по-голямата част от криминалните банди.