Томас Бреннан - Доктор Стъклен

— Вие знаете кой е Стъклен, нали?

— Още не съм напълно сигурен.

— Но…

— Моля ви. Скоро ще имаме достатъчно доказателства — Лангтън се изправи и хвърли отново поглед към празния кафез в ъгъла. Стисна ръката на сестра Райт и допълни: — Може би утре ще мога да ви кажа повече.

Тя изглеждаше така, сякаш се канеше да го разпитва още, но вместо това просто кимна и отвърна:

— Нямам търпение да ви видя отново. Пазете се.

Лангтън остави сестрата и завари Макбрайд да го чака във външния коридор. Стърчеше съвсем не на място сред колосаните униформи, халатите на болните и лъснатите бели плочки.

— Нещо ново?

Сержантът поклати глава.

— Съжалявам, сър, но не. Не записват никъде на кого продават старите линейки и каруци. Понякога ги вземали дори вехтошари, така ми казаха. Или пътуващи търговци.

На Лангтън не му се понрави мисълта, че храната, която слагаше на масата си, може да е пренасяна с кола, в която преди са прекарвали човешки тела. Но все едно, онова, което не знаеш…

В главното фоайе инспекторът показа служебната си карта и получи позволение от портиера да ползва служебния му телефон. Свърза се с Форбс Патерсън и се заслуша, кимайки от време на време, в онова, което имаше да му каже колегата. Когато остави слушалката, очите му горяха.

— Готово, сержант. Атакуваме довечера.

Шестнадесет

Лангтън крачеше през валящия сняг, от едната му страна вървеше Форбс Патерсън, а от другата — Макбрайд. По петите ги следваха трима от детективите на Патерсън. Всички бяха увити срещу студа в дебели палта, с ръкавици и шалове, вдигнати почти до перифериите на шапките, като така по нищо не се отличаваха от останалите минувачи, забързани в падащата вечер по Хъскисън Стрийт. Никой от групата не обелваше дума. Пред тях се ширна Фокнър Скуеър.

Форбс Патерсън беше заръчал на кабриолетите да ги оставят на Катрин Стрийт — на около километър от мястото на атаката. Отначало Лангтън си помисли, че това е престараване, но после се сети колко пъти досега дѐлваджиите им се бяха изплъзвали от ръцете. Сега, когато хвърли поглед към Патерсън, видя, че раменете на колегата му са изопнати от напрежение, а в очите му свети желанието за победа.

На кръстовището с Бедфорд Стрийт от сенките при близките входове се отделиха още двама цивилни полицаи и се присъединиха към групата без никакъв коментар. Лангтън се зачуди дали доʞтор Стъклен няма разположени наоколо постове, които лесно биха забелязали осмина яки мъже да крачат енергично през площада. Но тук снегът им се притече на помощ — поривите и вихрите му ги скриваха и караха пешеходците, с които се разминаваха, да сведат ниско глави, съсредоточени единствено върху мисълта да се приберат по домовете си.

После през снажната пелена изникна табела: Бек Сандън Стрийт . Почти бяха стигнали.

Форбс Патерсън вдигна ръка, за да спре групата. Напред беше само Сандън Стрийт и после площада с красивите четириетажни къщи. На отсрещния тротоар на Сандън група дрипави скитници бяха протегнали ръце над нажежен мангал. Алени въглени и черен пушек на фона на белия сняг. Един от мъжете край мангала стана, размина се ловко с няколко каруци и кабриолети по Сандън Стрийт и бавно приближи полицаите. Почти ги беше подминал, когато рязко свърна и се скри в един вход, последван от Форбс Патерсън.

— Никой не е влизал или излизал през последния час, сър — докладва скитникът. Дъхна върху напуканите си ръце да ги стопли и запристъпва от крак на крак, треперейки в тънката си куртка. — Един кабриолет пристигна преди около половин час, един дребосък в наметка с качулка слезе от него, влезе в къщата, но не е излизал повече.

— Други посетители?

Цивилният агент поклати отрицателно глава.

— Вътре обаче има много хора, сър. Повечето лампи светят, на приземния етаж свири музика.

— Спипахме ги — Форбс Патерсън се усмихна на Лангтън, после се обърна пак към треперещия си колега. — Прибирай се у дома да се сгрееш, Дженкинс.

— Благодаря ви, сър, но бих искал да остана до края.

— Браво на теб — Патерсън плъзна поглед по хората от екипа си, после се взря в отсрещната страна на Фокнър Скуеър.

Лангтън се зачуди колко ли хора имаха да връщат услуги на Форбс Патерсън.

— Самата къща наблюдава ли се?

— Да, през последните два часа Дженкис е бил тук отпред, на задния вход е Симпсън — Форбс се поспря, за да пусне каруцата на един търговец на въглища да мине пред него по улицата, и пак забърза. — Към момента още петима ду̀ши трябва да ни чакат на главния вход и край градината. Доʞтор Стъклен ни е в ръчичките като плъх в капан. Няма къде да мърда.