Стиг Ларшон - Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1

Издирването на Хариет Вангер обаче не дало резултат и било преустановено дълго след като мракът се спуснал над острова в десет вечерта. Температурата през нощта била паднала до около нулата.

Същия следобед инспектор Морел разположил щаба си в предоставения му от Хенрик Вангер салон, който се намирал на първия етаж в имението „Вангешка“. Той предприел редица действия.

Претърсил стаята на Хариет заедно с Изабела Вангер и се опитал да разбере дали нещо липсва – дрехи, някоя чанта или друго, което да свидетелства, че Хариет Вангер и избягала от къщи. Изабел Вангер не могла да помогне кой знае колко много и очевидно не била добре запозната с гардероба на дъщеря си. „Тя често носи дънки, но те всичките изглеждат еднакво.“ Дамската чанта на Хариет била намерена на бюрото ѝ. Тя съдържала личната ѝ карта, портмоне с девет крони и петдесет йоре, гребен, огледалце и носна кърпичка. След претърсването стаята на Хариет била запечатана.

Морел извикал доста хора на разпит, както членове на семейството, така и от персонала. Всички разпити били старателно описани.

Когато участниците в първото издирване се върнали с празни ръце, инспекторът взел решение да проведе едно по-щателно претърсване. През вечерта и последвалата я нощ били повикани подкрепления; Морел се свързал дори с председателя на Клуба по ориентиране в Хедестад и го помолил да помогне, като по телефона призове всички членове да се включат в търсенето. В дванайсет часа му съобщили, че петдесет и трима активни спортисти, най-вече юноши, щели да се явят в имението „Вангешка“ в седем часа на следващата сутрин. Хенрик Вангер бе подпомогнал издирването, като просто извикал част от работниците сутрешна смяна – около петдесет души от целулозния завод, притежание на концерна „Вангер“. Хенрик Вангер осигурил дори храна и напитки.

Микаел Блумквист можеше съвсем ясно да си представи разигралите се през това динамично денонощие сцени. Нямаше спор, че автомобилната катастрофа на моста бе допринесла за липсата на координация през първите часове; отчасти, защото значително бе намалила възможността да бъде повикано стабилно подкрепление от сушата, отчасти, защото повечето хора бяха сметнали, че няма как две толкова драматични събития, случили се на едно и също място, да не са свързани помежду си. След като цистерната била преместена, криминален инспектор Морел дори слязъл при моста, за да се увери, че Хариет Вангер по някакво злощастно стечение на обстоятелствата не е попаднала под катастрофиралите превозни средства. Това бе и единственото ирационално действие от страна на инспектора, което Микаел откри, тъй като имаше свидетели, които бяха видели изчезналото момиче на острова, след като катастрофата вече бе факт. Очевидно и на ръководещия разследването също му бе трудно да се освободи от мисълта, че едното злощастно събитие бе предизвикало другото, без да може да даде логично обяснение защо.

НАДЕЖДИТЕ, ЧЕ случаят ще бъде разрешен бързо и ще има щастлив край, значително намалели през това първо денонощие, белязано от пълна суматоха. Постепенно се оформили две версии. Въпреки очевидните трудности, които Хариет Вангер би срещнала при опит незабелязано да напусне острова, Морел не искал да изключи възможността тя все пак да е избягала от къщи. Той взел решение да я обявят за издирване и наредил на патрулиращите полицаи в Хедестад да следят за изчезналото момиче. Дори се разпоредил един колега от криминалния отдел да разпита шофьора на автобуса и персонала на железопътната гара дали не са я виждали.

Вероятността Хариет Вангер да е станала жертва на злополука нараствала правопропорционално на липсата на сведения. Това била и основната версия на разследването през следващите дни.

Доколкото Микаел Блумквист можеше да прецени, мащабното претърсване, проведено два дни след изчезването на момичето, бе професионално организирано. То е било ръководено от полицаи и пожарникари, които има опит с подобни случаи. На остров Хедебю може и да има някои труднодостъпни места, но все пак площта му е ограничена, така че издирващите успели да го претърсят щателно през деня. Една полицейска лодка и двама доброволци с „Петешон“ претърсили, доколкото могли, заобикалящата го вода.

Издирването продължило и на следващия ден в намален състав. Този път патрулите били изпратени още веднъж в труднодостъпните райони, сред които били и така наречени Бефестнинегн[50] – изоставени бункери, построени от бреговата охрана през Втората световна война. Този ден били претърсени дори скришни места, кладенци, външни постройки и изби, както и таваните на къщите в селото.