Стиг Ларшон - Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1

– Дори и да се върнеш с доказателства, че Венерстрьом е удушил момичето, пак няма да можем да ги използваме. Поне не и след толкова много време. Той ще ни разбие в съда.

– Тази мисъл ми мина през ума, но, уви – той е следвал в Икономическия университет и няма никакво отношение към компанията „Вангер“ по времето, когато момичето изчезва.

Микаел направи пауза.

– Ерика, аз няма да напусна „Милениум“, но е важно в очите на хората да изглежда така. Вие с Кристер трябва да продължите да движите вестника. Ако можете… Ако ви се отвори възможност да сключите мир с Венерстрьом, направете го. Това обаче няма да се случи, ако аз все още работя там.

– Добре, признавам, че положението е доста напечено, но според мен се хващаш за Хедестам като удавник за сламка.

– Имаш ли по-добра идея?

Ерика вдигна рамене.

– В момента трябва да се заемем да издирваме източници на информация. Да започнем да градим историята отначало. И този път да го направим както трябва.

– Рики, с тази история е свършено.

Ерика подпря отчаяно глава с ръце. В началото, след като заговори, не искаше да поглежда Микаел в очите.

– Адски съм ти ядосана. Не защото историята ти не бе достоверна, аз те подкрепих в желанието ти да я публикуваш. Не и защото напускаш поста на отговорен редактор – това е умно решение при дадените обстоятелства. Приемам дори желанието ти да го представим като разкол или битка за надмощие между мен и теб. Разбирам логиката ти – искаш да накараш Венерстрьом да вярва, че аз съм безвредна глупачка и именно ти си заплахата.

Тя направи пауза и го погледна решително в очите.

– Но мисля, че бъркаш. Венерстрьом няма да се хване на този блъф. Той ще продължи с опитите да унищожи „Милениум“. Единствената разлика е, че от този момент нататък аз сама ще трябва да се боря с него и ти много добре знаеш, че ще си ми необходим както никога преди в редакцията. Добре, нямам нищо против да воювам с Венерстрьом, но съм бясна, че напускаш кораба без причина. Напускаш ни в най-трудния момент.

Микаел протегна ръка и я погали по косата.

– Ти не си сама. Имаш подкрепата на Кристер и цялата редакция.

– Не и на Яне Далман. Между другото, мисля, че назначаването му бе грешка. Той е способен, но ползата от него е по-малка от вредата, която нанася. Цяла есен не спря да злорадства. Не знам дали се надява да получи твоето място, или просто не се вписва в редакцията.

– Страхувам се, че си права – отвърна Микаел.

– Какво да правя тогава? Да го уволня ли?

– Ерика, ти си главен редактор и мажоритарен собственик на „Милениум“. Ако се налага да го уволниш, действай.

– Никога досега не сме освобождавали никого, Мике. А ти ми прехвърляш отговорността и за това решение. Вече не ходя с удоволствие на работа.

В този миг Кристер Малм внезапно се изправи.

– Ако искаш да хванеш влака, трябва да побързаме.

Ерика се опита да протестира, но той вдигна ръка.

– Почакай, Ерика. Ти ме попита какво мисля. Според мен ситуацията е адски заплетена. Но ако Микаел казва истината и действително е на ръба на силите си, то тогава трябва да замине заради самия себе си. Дължим му го.

И Ерика, и Микаел се обърнаха изненадани към Кристер, който гледаше смутено Микаел.

– И двамата знаете, че вие сте „Милениум“. Аз съм акционер и вие винаги сте били откровени с мен, а аз обичам вестника и всичко, което правим, но вие без проблем бихте ме заменили с който и да било друг художествен директор. Поискахте мнението ми. Ето, казах ви го. Що се отнася до Яне Далман, съгласен съм с вас. Ако се налага да го уволниш, Ерика, то аз мога да го направя вместо теб. Само трябва да намерим основателна причина.

Той направи пауза, преди да продължи.

– Съгласен съм с теб, че Микаел заминава в изключително неподходящ момент. Но не мисля, че имаме избор.

Той погледна Микаел.

– Ще те откарам до гарата. С Ерика ще държим фронта, докато те няма.

Микаел кимна бавно.

– Това, от което се страхувам, е, че Микаел няма да се върне – каза Ерика Бергер тихо.

ДРАГАН Армански СЪБУДИ Лисбет Саландер с телефонното си обаждане в два часа следобед.

– Кво? – попита сънено тя.

Имаше лош дъх в устата.

– Микаел Блумквист. Току-що разговарях с възложителя, адвокат Фроде.

– И?

– Обади се и каза, че можем да приключим с разследването на Венерстрьом.

– Да приключим? Та аз току-що започнах да работя по него.

– Да, но Венерстрьом вече не представлява интерес за Фроде.

– Ей така изведнъж?