Стиг Ларшон - Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1

– Той решава. След като не иска да продължим, така да бъде.

– Бяхме се договорили за хонорар.

– Колко време ти е отнела задачата досега?

Лисбет Саландер се замисли.

– Около три цели дни.

– Бяхме се разбрали за таван от четиристотин хиляди крони. Ще напиша фактура за десет хиляди. Ще ти дам половината, което е приемлива компенсация за три дни загубено време. Това е цената, която ще трябва да плати, след като ни накара да се заемем с подобно разследване.

– Какво да правя с това, което вече открих?

– Има ли нещо скандално?

Тя се замисли.

– Не.

– Фроде не поиска доклад за свършената работа. Запази материалите за известно време, в случай че пак се обади. После можеш да ги изхвърлиш. За другата седмица съм ти приготвил нова работа.

Лисбет Саландер остана със слушалката в ръка малко след като Армански затвори. Отиде до работния си кът в дневната, прегледа бележките, които бе закрепила с кабърчета на стената, и купчината събрани на бюрото листове. Бе успяла да открие предимно статии от вестници и текстове в интернет. Взе листовете и ги пъхна в едно чекмедже.

Лисбет Саландер сбърчи чело. Бе ѝ се сторило интересно предизвикателство да открие причините за странното поведение на Микаел Блумквист в съдебната зала, а тя не обичаше да оставя нещо недовършено. Всички хора имат тайни. Само трябва да ги откриеш.

ЧАСТ ВТОРА

. ГЛАВА 8 Петък, 3 януари – неделя, 5 януари

КОГАТО МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ за втори път слезе от влака в Хедестад, небето бе пастелносиньо, а въздухът – леденостуден. Термометърът на гарата показваше минус осемнайсет градуса. Той все още носеше твърде неподходящи за това време тънки спортни обувки. За разлика от предния път обаче, сега не го чакаше никакъв адвокат Фроде с топла кола. Микаел бе съобщил само кой ден ще пристигне, но не и в колко часа. Бе предположил, че до Хедебю ще има автобус, но същевременно нямаше никакво желание да мъкне насам-натам двата си тежки куфара и метнатата на рамо чанта в търсене на спирка. Вместо това отиде до пиацата на такситата от другата страна на площада.

В дните между Коледа и Нова година по крайбрежието на Норланд бе паднал изключително много сняг, а ако се съдеше по браздите покрай пътя и планините от сняг, снегорините в Хедестад бяха работили на пълни обороти. Шофьорът на таксито, който според табелката на предното стъкло се казваше Хюсеин, поклати глава, когато Микаел го попита дали времето е било лошо. Той му разказа на силен норландски диалект, че са преживели най-страшната снежна буря за последните десетилетия и колко много съжалявал, че не заминал за Гърция за Коледа.

Микаел го упъти до току-що почистения двор на Хенрик Вангер, остави багажа си на площадката пред вратата и проследи с поглед колата, която изчезна в посока към Хедестад. Изведнъж се почувства самотен и глупав. Може би Ерика имаше право, като отбеляза, че цялата тази работа бе пълна лудост.

Чу как вратата се отвори зад него и се обърна. Хенрик Вангер стоеше облечен в кожено палто с голяма гладка яка, груби ботуши, каскет и наушници. Микаел бе по дънки и тънко кожено яке.

– Ако ще живееш по тези географски ширини, трябва да се научиш да се обличаш по-топло по това време на годината.

Те си стиснаха ръцете.

– Сигурен ли си, че не искаш да отседнеш в голямата къща? Да? Мисля, че в такъв случай е най-добре първо да те настаним в новото ти жилище.

Микаел кимна. Едно от изискванията му, докато преговаряше с Хенрик Вангер и Дирх Фроде, бе да живее сам, без да зависи от никого. Хенрик Вангер поведе Микаел надолу по пътя, към моста, сви през една градинска порта в току-що изчистения двор и спря пред малка дървена къща до основите на моста. Тя не бе заключена, а старецът му отвори вратата. Влязоха в малко антре, където Микаел остави багажа си с въздишка на облекчение.

– Това е така наречената къща за гости. Тук настаняваме хората, които остават за по-дълго. Именно тук живя с родителите си през 1963 година. Това всъщност е най-старата постройка в селото, която обаче е напълно модернизирана. Погрижих се Гунар Нилсон, който поддържа имота ми, да засили отоплението сутринта.

Цялата къща не бе по-голяма от петдесет квадратни метра и се състоеше от кухня и две по-малки стаи. Кухнята заемаше половината пространство. Бе обзаведена модерно с електрическа печка и малък хладилник; имаше течаща вода, а пред стената до преддверието имаше стара чугунена печка, в която бяха разпалили огън през деня.