Стиг Ларшон - Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1

– Няма нужда да използваш чугунената печка, освен ако не е кучешки студ. Дървата за огрев са в преддверието, а бараката за дърва е зад къщата. Тук не е живял никой от есента, така че напалихме огън сутринта, за да се стопли. Но електрическите радиатори по принцип са достатъчни. Само внимавай да не ги покриеш с дрехи, защото може да стане пожар.

Микаел кимна и се огледа наоколо. На три от стените имаше прозорци; от кухненската маса се виждаха основите на моста, които бяха на около трийсетина метра. Цялото обзавеждане на кухнята се състоеше от няколко големи шкафа, столове, стара кухненска пейка и етажерка с вестници. Най-отгоре лежеше брой на „Се“[45] от 1967 година. В ъгъла до масата имаше още една помощна маса, която можеше да служи за бюро.

Кухненската врата бе от едната страна на чугунената печка. От другата ѝ страна се намираха две по-малки врати, които водеха към другите стаи. Тази отдясно, която имаше една външна стена, напомняше по-скоро на килер. Тя бе обзаведена с малко бюро, стол и голяма етажерка пред дългата стена и служеше за кабинет. Другата стая бе между него и преддверието. Тя представляваше малка спалня, чиято мебелировка се състоеше от тясно двойно легло, едно нощно шкафче и гардероб. На стените висяха няколко картини с природни мотиви. Мебелите и картините в къщата бяха стари и избелели, но из нея се носеше приятен мирис на чисто. Някой бе изтъркал пода със стабилна доза почистващ препарат. В спалнята имаше още една странична врата, която водеше към преддверието, където един стар килер бе преустроен на малка тоалетна с душ.

– Може да имаш проблеми с водата – рече Хенрик Вангер. – Сутринта проверихме и всичко бе наред, но тръбите са много близо до повърхността и могат да замръзнат, ако студът се задържи. В преддверието има кофа; ако се наложи, можеш да се качиш и да си налееш вода у нас.

– Ще имам нужда от телефон – каза Микаел.

– Вече съм поръчал. Ще го инсталират утре. Е, какво смяташ? Ако размислиш, можеш да се преместиш в къщата при мен, когато решиш.

– Тази къща напълно ме устройва – отвърна Микаел.

Само че изобщо не бе сигурен доколко бе благоразумно да се забърква във всичко това.

– Добре. Ще се стъмни след няколко часа. Искам и да се поразходим, за да ти покажа селото. Мога ли да си позволя да ти предложа да смениш обувките с ботуши и дебели чорапи? В шкафа в преддверието има.

Микаел послуша съвета на домакина си и реши още на следващата сутрин да мине по магазините, за да си набави наполеонки и стабилни зимни обувки.

В НАЧАЛОТО НА РАЗХОДКАТА старецът обясни на Микаел, че в съседната на неговата къща от другата страна на пътя живее Гунар Нилсон, домашният помощник, когото Хенрик Вангер упорито наричаше „домакин“. Много скоро Микаел разбра, че той се грижи за повечето къщи на остров Хедебю, а освен това носи и административна отговорност за няколко имота в Хедестад.

– Баща му е Магнус Нилсон – той се грижеше за имота ми през шейсетте години, а освен това бе един от мъжете, които помагаха на моста след онази страховита катастрофа. Той все още е жив, но е пенсионер и живее в Хедестад. В къщата тук обитават Гунар и съпругата му. Децата им вече не са с тях.

Хенрик Вангер направи пауза и се замисли за миг, преди да продължи.

– Микаел, официалната версия за посещението ти гласи, че ще ми помагаш да напиша автобиографията си. Това ти осигурява оправдание да душиш във всички потайни ъгълчета и да задаваш въпроси на хората. С истинската ти задача сме наясно само аз, ти и Дирх Фроде. Само ние тримата знаем за какво всъщност става въпрос.

– Разбирам. Отново ще споделя мнението си: това е загуба на време. Няма да успея да разреша загадката.

– Единственото, което искам от теб, е да опиташ. Но трябва да внимаваме какво говорим в присъствието на други хора.

– Окей.

– Гунар е на петдесет и шест години, което означава, че по времето на изчезването на Хариет е бил на деветнайсет. Има един въпрос, на който така и не успях да намеря отговор – Гунар и Хариет бяха добри приятели и ми се струва, че преживяваха невинен романс; поне той бе силно пленен от нея. В деня на изчезването ѝ обаче Гунар се намираше в Хедестад и бе един от хората, които се оказаха отрязани на другия бряг, след като катастрофата заприщи моста. Той бе изключително обстойно разследван заради отношенията им. Тази ситуация му бе много неприятна, но полицията провери алибито му и то издържа. През целия ден е бил в компанията на няколко приятели и се е прибрал късно вечерта.