Стиг Ларшон - Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1

– Хенрик, извинявайте, че го казвам, но вие може да не сте жив след една година.

Хенрик Вангер въздъхна и се загледа замислено към рибарското пристанище.

– Разбирам. Ще говоря с Дирх Фроде и ще измислим нещо. Но що се отнася до „Милениум“, може би мога да ти помогна и по друг начин. Разбрах, че рекламодателите ви са намалели.

Микаел кимна бавно.

– Това е належащ проблем, но кризата е по-дълбока. Става въпрос за доверието на хората. Няма значение колко реклами публикуваме, ако никой не купува вестника.

– Разбирам това. Но аз все още съм член, макар и почетен, на Управителния съвет на голям концерн. Ние също трябва да рекламираме някъде. Нека обсъдим този въпрос по-подробно. Какво ще кажеш да вечеряме…

– Не. Искам да си подредя нещата, да напазарувам и да разгледам наоколо. Утре ще отида до Хедестад и ще си купя зимни дрехи.

– Това е добра идея.

– Бих искал да ми дадете архива за Хариет.

– Трябва да работиш с него…

– Много внимателно – знам.

МИКАЕЛ СЕ ПРИБРА в къщата за гости, а зъбите му тракаха от студ. Погледна външния термометър до прозореца. Той показваше минус петнайсет градуса. Микаел не можеше да си спомни някога друг път да е бил толкова премръзнал, както след тази двайсетминутна разходка.

Той посвети следващия час на настаняването си в дома, където щеше да живее в продължение на една година. Извади дрехите от едната пътна чанта и ги подреди в гардероба в спалнята. Тоалетните принадлежности прибра в шкафчето в банята. Другата чанта представляваше квадратен куфар на колелца. Там бяха книгите, дисковете и дискменът му, бележници, един малък диктофон Sanyo, малък скенер Microtek, преносим мастиленоструен принтер, цифров фотоапарат Minolta и други принадлежности, които бе сметнал за задължителни по време на едногодишното си заточение.

Нареди книгите и дисковете на етажерката в кабинета до двете папки с материали за Ханс-Ерик Венерстрьом, които бяха напълно непотребни, но той не можеше да ги изхвърли. Тези две папки трябваше по някакъв начин да се превърнат в основа на кариерата му за в бъдеще.

Накрая отвори ръчната си чанта с дръжка и постави своя iBook на бюрото в кабинета. След това се спря за миг и се огледа наоколо с глупаво изражение на лицето. The benefits of living in the countryside[46] . Изведнъж осъзна, че няма изход за интернет, към който да свърже компютъра си. Нямаше дори телефонен жак, в който да включи стария си модем.

Микаел се върна в кухнята и позвъни на „Телиа“ от мобилния си телефон. Отне му известно време, но накрая успя да накара някой да намери молбата за откриване на телефонен пост в къщата за гости, която Хенрик Вангер бе подал. Микаел попита дали кабелът има капацитет да поддържа ADSL. Отговориха му, че е възможно благодарение на някакво реле в Хедебю. Щяло да отнеме няколко дни.

МИКАЕЛ ПРИВЪРШИ С РАЗОПАКОВАНЕТО на багажа си малко след четири следобед. Отново нахлузи дебелите чорапи и ботушите и си облече още един пуловер. Спря се на външната врата; не бе получил ключове за къщата, а инстинктите му на жител на Стокхолм не му позволяваха да остави входната врата отключена. Върна се обратно в кухнята и заотваря чекмедже след чекмедже. Накрая намери ключа да виси на пирон в шкафа за храна.

Температурата бе паднала на минус седемнайсет. Микаел премина бързо по моста и се заизкачва по хълма до църквата. Хранителният магазин се намираше на съвсем удобно място, само на триста метра от дома му. Той напълни догоре две хартиени торби с продукти от първа необходимост, които замъкна вкъщи, преди отново да се върне на моста. Този път се спря до кафенето на Сузане. Жената зад тезгяха бе около петдесетгодишна. Той попита дали тя бе Сузане и се представи, като обясни, че отсега нататък ще се превърне в един от редовните ѝ клиенти. Нямаше други посетители освен него. Микаел си поръча сандвич, купи хляб и симид, а Сузане го почерпи кафе. Той взе местния „Хедестадс курирен“ от поставката за вестници и се настани край една маса, от която се откриваше изглед към моста и осветената църква. Потъналият в мрак пейзаж бе точно като мотив от коледна картичка. Отне му около четири минути да прочете вестника. Единствената интересна новина бе кратката статия, която информираше, че един общинар на име Биргер Вангер (представител на „Фолкпартиет“[47]) искал да инвестира в IT Techcent – технологичен център за развитие в Хедестад. Микаел остана в кафенето половин час, до шест часа, когато то затвори.

В СЕДЕМ И ПОЛОВИНА ВЕЧЕРТА Микаел позвъни на Ерика, но му съобщиха, че в момента няма връзка с този номер. Той седна на кухненската пейка и започна да чете един роман, който според рецензията на корицата трябваше да представлява разказ за сензационния дебют на тийнейджърка феминистка. Романът разказваше за опита на писателката да сложи в ред сексуалния си живот по време на едно пътуване до Париж, а Микаел се зачуди дали щяха да го обявят за феминист, ако опишеше своя сексуален живот в книга. Най-вероятно не. Издателството определяше дебютантката като „новата Карина Рюдберг“[48], което бе и една от причините Микаел да купи книгата. Той обаче скоро констатира, че това изобщо не беше вярно нито по отношение на стила, нито по отношение на съдържанието. Не след дълго остави книгата и подхвана един разказ от жанра „уестърн“ за Хопалонг Касиди, публикуван в „Рекордмагасинет“ през петдесетте години.