Стиг Ларшон - Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1

На всеки половин час до ушите му достигаше приглушеният звън на църковния часовник. Прозорците на дома на домакина Гунар Нилсон от другата страна на пътя светеха, но Микаел не можеше да види никого в къщата. У Харалд Вангер бе тъмно. Към девет часа някаква кола мина по моста и изчезна в посока към носа. Осветлението на фасадата на църквата изгасна в полунощ. Явно това бяха единствените развлечения в Хедебю през тази петъчна вечер в началото на януари. Цареше странна тишина.

Той отново се опита да се свърже с Ерика, но този път се включи гласовата ѝ поща, която го помоли да остави съобщение. Така и направи, загаси лампата и си легна. Последната мисъл, която пробяга през съзнанието му, преди да заспи, бе, че имаше огромен риск да се побърка в Хедебю.

ЧУВСТВОТО да се събудиш в една съвсем притихнала стая бе странно. Микаел се разсъни точно за част от секундата, но остана да лежи неподвижно в леглото и да се ослушва. В стаята бе студено. Той извърна глава и погледна ръчния си часовник, който лежеше на една табуретка до леглото. Беше седем и осем минути сутринта – той не бе ранобуден и обикновено трябваше да навие поне два будилника, за да стане. Но сега се бе събудил от само себе си, а освен това се чувстваше напълно отпочинал.

Сложи вода за кафе, влезе под душа, замисли се за положението си и го обзе приятно чувство. Кале Блумквист – изследовател в пустошта.

Водата ставаше ту леденостудена, ту вряща при най-лекото докосване на смесителя. На масата нямаше сутрешен вестник. Маслото бе дълбоко замразено. В чекмеджето с кухненски прибори липсваше лопатка за рязане на кашкавал. В къщата продължаваше да цари непрогледен мрак. Термометърът показваше минус двайсет и един градуса. Беше събота.

СПИРКАТА НА АВТОБУСА за Хедестад се намираше точно срещу хранителния магазин и Микаел сложи начало на заточението си, като се отправи на покупки, както бе планирал предния ден. Слезе от автобуса срещу железопътната гара и обиколи центъра. Купи си стабилни зимни ботуши, два чифта наполеонки, няколко топли памучни ризи, дебело, дълго до коленете зимно яке, топла шапка и подплатени ръкавици. В магазина за електротехника „Текнискамагасинет“ откри малък преносим телевизор с телескопична антена. Продавачът го увери, че ще успее да хване поне СВТ[49] в Хедебю, а Микаел се закани, че ще си поиска парите обратно, ако не стане така.

Отби се в библиотеката, сдоби се с карта и зае два криминални романа на Елизабет Джордж. Набави си бележник и химикалки от една книжарница за канцеларски материали. Освен това си купи и спортен сак, в който да прибере новите си придобивки.

Накрая си взе и пакет цигари; бе отказал пушенето преди десет години, но изведнъж отново усети никотинен глад и му се прииска да запали. Пъхна пакета в джоба на якето си, без да го отвори. Накрая се отби в една оптика, откъдето си купи разтвор за контактни лещи и си поръча нови такива.

Върна се в Хедебю към три часа и точно се захвана да сваля от дрехите етикетите с цените, когато чу външната врата да се отваря. Една светла жена на около петдесетгодишна възраст потропа на касата на кухненската врата, като едновременно с това прекрачи прага. Носеше поднос с пандишпанов сладкиш.

– Здравейте, исках само да ви поздравя с добре дошъл. Казвам се Хелен Нилсон и живея отсреща.

Микаел ѝ подаде ръка и се представи.

– Да, виждала съм ви по телевизията. Приятно е да виждаме, че в къщата за гости свети вечерно време.

Микаел сложи кафе, тя се дърпаше в началото, но след това седна до кухненската маса. После хвърли бърз поглед през прозореца.

– Ето го и Хенрик със съпруга ми. Поискали сте някакви кашони.

Хенрик Вангер и Гунар Нилсон спряха отвън с една ръчна количка, а Микаел побърза да излезе, за да ги поздрави и да им помогне да пренесат вътре четирите кашона. Оставиха ги на пода до чугунената печка. Микаел извади чаши за кафе и наряза пандишпанения сладкиш на Хелен.

Гунар и Хелен Нилсон бяха приятни хора. Изглежда, не ги интересуваше особено защо Микаел се намира в Хедестад – явно обяснението, че работи за Хенрик Вангер, бе достатъчно. Микаел наблюдаваше поведението на Нилсон и Хенрик Вангер един към друг и забеляза, че отношенията им бяха съвсем непринудени, без ни най-малък намек за разделение на господар и прислуга. Те бъбреха за селото и за това кой бе построил къщата за гости, в която живееше Микаел. Съпрузите Нилсон поправяха Вангер, когато паметта му изиграеше лоша шега, докато разказваше една сравнително забавна история за Гунар Нилсон, който се прибрал вкъщи една вечер и забелязал местния луд от другия бряг да се опитва да се промъкне в къщата за гости през прозореца; Гунар пресякъл улицата и попитал бавноразвиващия се обирджия защо не е използвал входната врата, която си стояла отключена. Гунар Нилсон разглеждаше подозрително малкия телевизор и предложи на Микаел да се отбива у тях вечер, ако иска да гледа някоя програма. Имали сателитна антена.